Агростопанствата се стопиха с над 60% за 10 години

Земеделските стопанства у нас са намалели над 60% за последните 10 години, показват предварителни данни от преброяването им през 2020 г., обявени от Министерството на земеделието, храните и горите. През миналата година фермите, отговарящи на критериите за праг, посочени в Закона за преброяване на земеделските стопанства, са 132 400, което е с 64% по-малко спрямо броя им, отчетен при преброяването през 2010 г., когато са били 370 200. Най-много намаляват малките стопанства - тези тип заден двор, които са с площ под 1 хектара, показват данните. За десет години те са се стопили с 80 на сто.

В същото време по-малко стопанства държат повече земеделска земя. Една от причините за това са субсидиите, които се дават за декар земя. Около 9% от стопанствата с над 50 хектара държат 85% от земеделската земя у нас, показват данните от преброяването. Техният брой се увеличава с 28% спрямо 2010 г. Най-голям е броят на земеделските стопанства в Благоевград и Пловдив, а най-малко ферми има в Габрово и столицата. През 2020 г. използваната земеделска площ достига до 3957 хил. хектара и се увеличава с 9% спрямо 2010 г. и с 36% спрямо 2003 г.

Обработваемата земя на открито e 3 318 600 хектара, като зърнено-житните култури заемат 60% от нея, а техническите - 31%. Площите със зърнено-житните култури са с 11%  повече през 2020 г. и с 24% повече спрямо 2003 г. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите - на слънчогледа.

Стопанствата, отглеждащи животни, птици и пчелни семейства, са около 71 500. В 31 000 от тях се отглеждат 608 600 говеда, в 12 000 стопанства - 244 000 кози, в 22 000 ферми - 1 276 800 овце и малко над 3 хил. стопанства отглеждат 642 000 свине.

Според Националната асоциация на козевъдите и овцевъдите в България обаче близо 200 000 овце и кози са фантоми, тоест съществуват само на хартия. Чрез тях се източват европейски субсидии. Това заяви съпредседателят на асоциацията Симеон Караколев пред БНР. По думите му около двеста хиляди животни липсват при преброяването, а са налични в системата. "Това са въпросните "виртуални овце", за които ние алармираме вече две години. Виртуални, защото ги няма във фермите, но са вписани в системата и за тях се получават пасища, за които пък Европа дава субсидии. Простата сметка показва, в някои райони за една овца се дават десет декара пасища, за всеки декар субсидията е между 30 и 50 лв., така при хиляда овце собственикът на виртуалното стадо може да се сдобие с половин милион лева финансиране годишно", поясни той. 

Разликата в броя на реалните животни и тези, които фигурират в електронната система, се дължи на новородени агнета. Това пък заявяват от БАБХ. Разминаването от двеста хиляди, според агенцията, идвало от там, че преброяването е приключило през декември преди агнилната кампания, а всички новородени агнета също се вписват в системата.