Аграрната 2013-а

До 13 март, когато служебното правителство встъпи в длъжност, министър на земеделието беше Мирослав Найденов. След него за около два месеца ресорът беше поет от проф. Иван Станков. А на 29 май служебното правителство предаде властта на премиера Орешарски и за министър на земеделието и храните беше назначен проф. Димитър Греков.
До края на месец март бяха изплатени субсидиите на земеделските производители, които възлизаха на около 800 млн. лв. Крайният срок за тяхното изплащане беше до юни, но заради обещанието на правителството на Борисов те да бъдат предсрочно изплатени земеделците заплашиха с протест. Драмата настъпи през февруари, защото тогавашният министър на финансите Симеон Дянков отказа да преведе парите на земеделците и замина за САЩ. Наложи се намеса на Борисов и средствата бяха набрани чрез емитиране на държавни ценни книжа на стойност 800 млн. лв. Този цирк обаче коства главата на Дянков. Това, че земеделците получиха парите си, е добре, лошото е, че финансовият министър не си бе свършил работата и не бе разчел тези пари, затова се наложи вземането на заем, за да се потуши недоволството на производителите.

Какво свърши Иван Станков през краткото време, в което пое поста министър на земеделието? В края на март служебният министър обяви, че започва проверка на дейността на земеделските аташета зад граница. Постът "земеделски аташе" бе създаден по идея на Мирослав Найденов. Бяха назначени двама земеделски аташета - в Париж и Берлин, без конкурс, със заповед на Мирослав Найденов. През април Станков обяви, че МЗХ може да изтегли аграрните аташета от Берлин и Париж. В края на март служебният министър даде началото на Бизнес научния съвет към МЗХ. Този съвет взе решение да се подготви обща стратегия за развитието на земеделието до 2020 г.

Какво свърши Димитър Греков

В края на май проф. Димитър Греков пое поста министър на земеделието и храните от Станков. Тогава Греков заяви, че приоритетите в земеделието трябва да са хидромелиорация, зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, защото на "средните фермери и средния бизнес се крепи икономиката на всяка страна".
При отчета си за 100-те дни на правителството Греков съобщи скандални резултати от проверка във ведомството, а именно, че през последните 4 години в МЗХ са изхарчени 5 млн. лв. за командировки. Нарушенията бяха прекратени. Проверките констатираха още раздута административна структура. За 4 години без конкурс в МЗХ са назначени общо 1595 нови служители. Освободени бяха служителите, чийто ценз и квалификации не отговаряха на заеманите от тях длъжности. Тогава Греков заяви, че в последните години България е имала неясни приоритети в земеделието и подценени традиционни производства.
За трите месеца новото правителство създаде мобилни групи, обединяващи усилията на БАБХ, НАП, Агенция "Митници", МВР и "Гранична полиция", които ограничиха нерегламентирания внос и търговия на плодове и зеленчуци. Тази спешна мярка беше реакция след протести на зеленчукопроизводители, които бяха недоволни от ниската изкупна цена на българските зеленчуци заради нерегламентиран внос на чужда и некачествена продукция.
Греков инициира разговори с представителите на търговските вериги за възможностите в техните мрежи да се предлага повече българска продукция.
Още при отчета на 100-те дни министърът обеща, че ще бъде отворен дългоочакваният прием по мярка 112 "Млад фермер" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), заради която имаше и протест пред МЗХ. Преди дни стана ясно, че това ще е мярката от новата ПРСР (2014-2020), която ще бъде отворена първа и приемът ще започне от май 2014 г. Освен това ще има удължени срокове за регистрация на земеделските производители от 14 на 18 месеца.

Скандалът с "Напоителни системи"

Освен раздутата администрация и ненужните харчове в системата на МЗХ, Димитър Греков спря и демонтажа на съоръжения на държавното дружество "Напоителни системи" и продажбата им за скрап. Министърът съобщи, че за вадене на поливни съоръжения са изразходвани 4,2 млн. лева, а при предаването им за скрап са получени 2 млн. лв. Същевременно през октомври бивш директор и членове на управата на "Напоителни системи" от времето на ГЕРБ бяха обвинени за сключване на неизгодни сделки за продажба на съоръжения за напояване за скрап. Ден по-късно синдикати и работници от "Напоителни системи" излязоха на протест пред сградата на МЗХ заради забавени заплати за август за общо 1,6 млн. лв. След среща с министъра те получиха заплатите си. Проблемите за дружеството, което е под шапката на МЗХ, обаче започнаха през октомври 2011 г., когато бе приета промяна на Закона за водите, чрез която бе отнето правото на държавата да финансира "Напоителни системи". След тази поправка започва трупане на дългове и теглене на кредити, в резултат на което дружеството задлъжнява с общо 22,5 млн. лв. Греков обеща да бъде направена законова промяна, която да позволи за следващата година да има финансиране за предприятието от държавния бюджет в рамките на 13-15 млн. лв., както и да се изтегли кредит от 22 млн. лв. от Българската банка за развитие, с които да се покрият задълженията на "Напоителни системи".
Друг сектор, от който излязоха на протести и получиха исканото, бе този на пчеларите през октомври. Те организираха протести в цялата страна. Като резултат - в ПРСР от догодина ще има и самостоятелно обособена подпрограма за малки стопанства и производители, по която пчеларите ще могат да бъдат бенефициенти. И през следващия програмен период те ще имат възможност да продължат да кандидатстват по мярката за млади фермери. Предстои и стартирането на следващата тригодишна Национална програма по пчеларство, по която ще има пет мерки за подпомагане.

84 млн. лв. за акциз за горива за земеделците

През август след среща на Националната асоциация на зърнопроизводителите с премиера Орешарски и министър Греков бе решено МЗХ да поиска нотификация от Брюксел, за да може да плати през следващата година 70 млн. лв. за акциз на всички земеделски производители. Окончателно в бюджета бяха заложени за тази цел обаче повече пари - 84 млн. лв. Трябва да отбележим, че Дянков от години не беше давал пари на земеделците за акциз за горива.
На тази среща зърнопроизводителите от името на целия агросектор поискаха европейските субсидии за единица площ на всички земеделски производители да бъдат изплатени на два транша - първият до края на годината и вторият - до края на февруари 2014 г. Впоследствие обаче се отказаха от това искане и предпочетоха да получат парите си накуп през 2014 г. Малката подробност е, че за големите производители това вероятно бе най-изгодният вариант, но за малките - едва ли. А и защо само зърнопроизводителите трябваше да представляват целия агросектор, след като има различни браншови организации, които ги касаят евросубсидиите?
Същевременно стопанската 2013 година се характеризира с рекордни добиви и високо качество на зърното. Това бе така както в България, така и в световен мащаб. Според данни на Министерството на земеделието и храните зърното от новата реколта у нас е около 4,7 млн. тона. Производителите първоначално бяха недоволни от цените на зърното, но постепенно те започнаха да се повишават както на международните пазари, така и у нас.
През миналата седмица стана ясно, че животновъдите могат да разсрочат кредитите си. Тези, които са получили кредити за изхранване на животни в периода 2008-2010 г., ще могат да погасяват кредитите и лихвите по тях до 25 ноември 2014 г. Фондът ще разсрочи и кредитите, отпуснати на картофопроизводители за 2011 г. за закупуване на семена, минерални торове и продукти за растителна защита.

В края на годината
 
В момента във фонд "Земеделие" се работи на пълни обороти и под очевидно напрежение, за да се спасят милиони евро по ПРСР. Застрашени са 250-270 млн. евро, за които зам.-министърът на земеделието Явор Гечев обяви преди дни, че ще бъдат спасени. 150 млн. евро от тях са по агроекологичните, а останалите - по други мерки от ПРСР. Забавеното усвояване е заради предишното управление и завареното лошо наследство, най-вече 6-месечното забавяне на обработката на агроекологичните мерки. Дано парите се спасят, особено в светлината на това, че от следващата година започва новият програмен период по ПРСР.