Агония на безсрамието

Когато на 37-я ден от началото на протестите това, което имаме като министър-председател (по Цв. Цв.) предложи да бъде свикано Велико народно събрание, с което властването му да се удължи незнайно още колко, думата наглост се издигна до висоти, недостижими дори по българските мерки. 

Ти му крещиш махай се, мутро, то ти вика: След дълги размисли и съвети с внуците, взех тежкото решение да върна чл. 1 в Конституцията. Защото той това си е мислел - да организира изборите за ВНС, както си знае, да го проточи, за да си седи още година-две на власт, да организира и изборите за следващото обикновено събрание, пък там, след годна, две, три, я камилата, я камиларя. Тулупи с тулупите ви.

Безсрамие. Събитията от вторник потвърдиха, че имаме работа с хора, които действат преко достойнството си, пришпорвани единствено от желанието на Вожда още някой друг ден да е на власт. Разтръбеното внасяне в НС на проект за конституция, се оказа че не е нито проект, нито е внесено. Било писмо-покана за разговор. Проектът - пълен с грешки. Без 120 подписа. Иначе камери, ажиотаж, анализи. Глупости. Шменти капели. Пунта Мара.

Както направи за резил Цвета Караянчева, така сега прави за резил Даниела Дариткова, че и Екатерина Захариева.  

Остана ли жена в ГЕРБ, зад която да не се е скрил Бойко Борисов? 

Иначе това, което ни предлага ГЕРБ е гавра с всичко, което обществото иска от тях. Няма оставка. Ограничава се представителството на гражданите, по трийсетина депутати ще гласуват закони ако броят им стане 120. Малките партии ще попадат по-трудно в парламента, по съвпадение, точно сега те са в епицентъра на протестите. Президентът с орязани функции. Главният прокурор с разширени функции. Това е отговорът на ГЕРБ на протеста, на лозунга "Мутри, вън". Един от малкото лозунги пълен със съдържание. Изглежда като подигравка, но само изглежда. Свидетели сме на агонията на безсрамието. 

Отрицание, агресия, глупост. Това са реперните точки, през които минаваше Борисов досега. Но от миналия петък виждаме, че се върви през глупост, агресия, глупост. Борисов вече не отричаше, че не го искат. Той поставяше условия как да си отиде, без да е в положение да поставя условия. И му се присмяха. И той върши дивотии. 

От великото до смешното имало само една крачка. Борисов направи крачка от смешното към жалкото. Това наистина е историческо постижение, достойно за отбелязване от придворните шутове и шутеси (ако така се нарича женския шут). Него го прикриват основно шутеси. 

Не им се връзвайте на глупостите. На празнословието за нова Конституция, за рестарт. На мутрата. Протестирайте. Бъдете решителни и постоянни. Вече се изправихте и той ще падне. Безсмислен е дори за своите. Караянчева и Дариткова ще потвърдят, когато усетят свободата.