Агония
/ брой: 47
След 4 месеца мъка шефът на данъчните вчера с мъка обяви, че сметките на Цветанов били точни, ама сметките на над 70-годишните му тъстове хич не излизат. В смисъл, старците са някак необяснимо и странно богати, особено откакто зетят им, доскоро прост физкултурник и личен помощник, се изстреля на върха на политиката и властта. И сега старците току виж отидат на прокурор.
Доблестният зет мълчи. Вместо да излезе и да каже най-сетне "Оставете старците на мира, не им ровете из портмонетата, аз бях, аз пълнех банковите сметки с парите от консултациите, аз ползвах имената им, за да купувам имоти." Щеше да е някакъв край на политическата му агония, с който поне да запази остатъци от честта си.
"Мисля, че не искам да ви кажа." Ей тъй простичко отговори Цв. преди време, когато бе попитан в прав текст кои фирми е консултирал и какви пари е взел всъщност. Е, как да каже? Все едно да признае колко струват поръчковите му ризи с ръчно извезан монограм на маншета "Tzv.Tzv.". Сам по себе си този крайно изискан монограм говори всичко за лицето Цв. И за политическата му кариера.
Той като политик е приключен. Казахме го още в началото на скандала. Може да се напиня колко още му разреши Той, да ражда лишени от смисъл сложно-съставни изречения, да продуцира безсмислени акции и дори да ни подслушва и насън, ако ще. Приключен е.
Интересното е само дали и кога Той ще го ошамари публично или ще го скатае по милост. За минали или за незнайни заслуги.
А дотогава - агония.