Аферата "Гремингер" и Походът на босите

Първата локомотивна свирка в началото на деветдесетте години на ХIХ в. възвестява новото начало в Костенско-Долнобанската котловина. От 1901 г. е пусната в действие Кибритената фабрика. След една година е открита и книжно-мукавена фабрика. Едната е белгийска, а другата - швейцарска.
Най-много хора намират препитание в Кибритената фабрика. Но там пък се зареждат един след друг директори, които не гледат с добро око на работниците. Още през 1909 г. избухва стачка и то голяма, мъчителна - четири месеца и половина коминът не дими.
През 1926 г. за директор на фабриката е назначен Ото Жак Гремингер, швейцарец. Още от първия ден започва да се държи грубо с работниците. И обратното, разтапя се от доброта с чорбаджиите и управниците в селището и района, най-вече с началниците в София - министри, народни представители, ревизори. С тях заплита лабиринт от далавери и всичко за сметка на българската държава и работниците.
Директорът изгражда свой апарат за разузнаване. И полицията има свои хора във фабриката. За охрана са назначени верни на фирмата люде. Държавният контрольор Никола Петков е подкупен. На страната на чуждия капитал застават надзирателите, като им се дават по-високи заплати и подкупи. На малолетните - на 14, 15 и 16-годишна възраст, предимно момичета, се плащат по-ниски заплати.
След преврата 19 май 1934 г. на мястото на разтурените професионални организации е създаден Български работнически съюз (БРС). През 1936 г. е приет Закон за индивидуалните и колективните трудови договори. В него има клауза, с която се забраняват стачките.
На събрание в Кибритената фабрика в ръководството на клоновото работническо сдружение са избрани хора, верни на интересите на работниците. Полицията не одобрява, но друго ръководството не е избрано. Макар че селището не е околийски център, в него е изграден околийски работнически синдикат.
Ръководството на фабричната организация на БРС предлага проект от 14 точки за сключване на колективен трудов договор: повишаване на заплатите, даване на работно облекло, откриване на работнически стол, въвеждане на осемчасов работен ден, разрешаване на годишни отпуски и др.
Директорът отхвърля всички искания, като заявява: "Аз имам мълчалив договор с работниците, друг договор не ми трябва!"
Дирекцията си поставя за цел да разедини ръководството на професионалната организация и работниците. Започва с уволнения.
Ръководството на професионалната организация пуска списък-подписка за сключване на колективен трудов договор. Разнасят го младите работници Ангел Бухов и Иван Дуков. На 17 февруари 1938 г. пазачът ги отвежда в канцеларията, където в присъствието на директора държавният контрольор Никола Петков им нанася побой. Излизат навън с окървавени лица.
Вълна от гняв и възмущение залива селището и района. След два дни във в. "Труд" излиза дописката "Спасете ни!". На 2 май на гара Костенец пристига група полицаи от София начело с началника на криминалния отдел Данаил Коларов. С тях идват двама данъчни инспектори и двама финансови ревизори от Българска народна банка. Полицаите блокират фабриката, директорът, надзирателите и чиновниците са поставени под домашен арест. Направен е обиск и са открити важни документи. Разпитани са работниците. Започва финансова ревизия.
На 9 май в Костенец идват журналисти от столичните вестници: "Зора", "Заря", "Утро", "Днес", "Слово" и "Труд", които правят обществена анкета за положението на работниците. Изпратена е комисия, назначена от министъра на труда Ст. Никифоров, осигурен е инспектор от БДЖ. Директорът е изненадан - финансовите ревизори Димитър Генков и Иван Арнаудов са първите, които не приемат подкупи и рушвети.
Какво установяват анкетите и ревизията?
Фактите далеч надхвърлят очакванията. Дървеният материал е доставян на по-ниска цена, а фактурите са издавани на по-висока. Етикетите на кибритените кутийки също са фактурирани на по-висока цена. Изкуствено е завишаван разходът на дървен материал. Много от работниците са се подписвали във ведомостите за по-високи заплати. Началникът на ж.п. гарата получавал по 1200 лева месечна заплата като "чиновник" на фабриката, за да не начислява глоби за неразтоварените с дни вагони с трупи...
Работниците очакват, че ще се сложи край на своеволията. И наистина, съставени са няколко акта на директора за неспазване на законите. Начетът на фирмата възлиза на 24 милиона лева, а оценката на фабриката е за 19 милиона.
Директорът на труда Ат. Бараков издава заповед, с която се отнема правото на Ото Гремингер да пребивава в България.
Взетите мерки обаче се оказват половинчати. За директора се застъпват високопоставени лица и той остава. Терорът и заплахите за уволнения не спират. Направено е изложение до министър-председателя, подписано от 60 души ръководители от селището - подписват се и бирниците, свещеникът, търговци и чиновници. Публикува го в. "Труд" под заглавие: "Костенското гражданство въстава като един човек против произволите и далаверите в Кибритената фабрика".
Поставя се въпросът и в Народното събрание.
В този двубой правителството не е на страната на работниците, но под натиска на общественото мнение е принудено да отстъпи. И се случва нещо уникално - на 16 юни 1938 г. Министерският съвет взема решение за сключване на колективен трудов договор за Кибритената фабрика. В него се удовлетворяват всички искания на работниците.
Но! Дирекцията отказва да прилага колективния трудов договор. Гремингер остава на поста си уж "докато дойде заместник". Методите на ръководство са старите.
След основен ремонт, на 13 септември, фабриката започва работа, но главният надзирател застава на входа и вратите на предприятието се оказват затворени за 74 души. Те се вълнуват, напират да влязат, но пазачът насочва пушката срещу тях. Работникът Димитър Карамишев, гатерист, се втурва напред и изтръгва пушката от ръцете на пазача.
Тогава касиерът изскача от канцеларията с желязо в ръка и го удря през лицето - то се обагря с кръв.
Всички се стъписват. Чашата на търпението прелива. Възмутени, те отиват в Околийския синдикат на БРС и решават да заминат незабавно, така както са - с цървули, галоши, налъми, пеша - за София, и там да търсят защита.
Начело на похода е Васил Стоилков, бивш сметководител във фабриката, но застанал на страната на работниците, заради което го уволняват.
Тръгват 66 души. Уморени, стачниците пристигат в с. Шишманово (сега под язовир "Искър"), където кметът им разрешава да пренощуват в училището. На другия ден след обяд, повечето боси, навлизат в София. Известени от печата, по улиците и от прозорците столичани ги приветстват.
Първия ден, заедно с Цветан Ханджиев, председател на Централния комитет на БРС, посещават министъра на търговията, промишлеността и труда Ст.Никифоров, който заявява:
"Ще ви приемем на работа още щом се върнете, но не можем веднага да го уволним, той е чужденец".
Отиват при министъра на земеделието Банков. Тези две срещи са окуражаващи. Но министъра на вътрешните работи д-р Н. П. Николаев ги посреща грубо с думите:
- Какво правите, вие ще вдигнете революция в България!
Печатът отразява широко "Походът на босите", както го наричам в книгата си. Отпечатани са материали в съветския печат, в Англия, Франция. До правителството пристигат протестни телеграми от страната.
Походът на босите изиграва изключително голяма роля. Правителството отива към крайни решения.
Ото Гремингер е уволнен и екстерниран от гара Костенец, като заедно с Никола Петков са дадени под съд и осъдени на затвор. Въпреки това той успява нелегално да напусне страната...
Назначен е нов директор. Започва изпълнението на Колективния договор.
Най-голям интерес предизвиква делото по паричния начет, известно навремето като делото по "Аферата Гремингер", възлизащ на 14 000 000 лева!
В Народното събрание министърът на финансите Добри Божилов изтъква, че Кибритената фабрика е едно от най-рентабилните предприятия в страната и е оправдано прекратяването на концесията.
На 1 юли 1943 г. Кибритената фабрика е одържавена. Работническите вълнения със своя вълнуващ апогей - Походът на босите - всъщност стават основният фактор за национализирането на фабриката.



Стачката от 1909 г. в Кибритената фабрика


Най-старата снимка, от 1903 г., на фабриката


Печални следи от днешната разруха...