аБДЖикация
/ брой: 216
Уилям Гладстон, барон Хирш... Тодор Каблешков, Иларион Драгостинов, Захарий Стоянов... Ивайло Московски. Тези имена са свързани по някакъв начин с българските железници. Първите двама са ги строили, следващите трима са работили в тях, а последният в много кратък миг от житието-битието си ще ги прати за скрап в името на фискалния комфорт - не нашия, не на железниците, а на Борисов, Дянков и сие.
Един от най-големите работодатели в страната се готви да изхвърли на улицата няколко хиляди железничари. Защото държавното дружество няма пари, има опасни стари локомотиви и вагони, както и неразплатени задължения. А няма пари, защото държавата не дотира този елемент от националната сигурност, както правят другите държави. БДЖ не можело да докаже разходите си, вика Дянков. Ерго, трябва да отиде за скрап. На Дянков не му пука, защото няма да си ходи в САЩ с трена, я. По тая причина не го интересува, че за 80 на сто от България влакът е спасение.
Впрочем, тъй като ЕС залага все повече на жп транспорта, искаме да припомним на многоуважаемия финансов министър, че Хитлер е забавил нападението си над СССР, защото е трябвало да пригоди влаковите композиции към по-широките коловози на Съветите. Та влаковете и войни могат да предрешат. Ама къде ти такава памет у Дянков. Той за едни проценти и "фискална дисциплина" цяла държава затрива, пари само за СРС-та има. А ние се тръшкаме за железниците. Мани ги, би рекъл бат'Бойко.
И махат железниците. А нане Вуте се кани да си продаде цървулите и да си купи мазда.