А забрана на вятъра?

Нови необичайни забрани влязоха в сила в някои европейски държави от 1 януари. Слава Богу, става дума за решения на местните власти, не на равнище ЕК, откъдето по правило тръгват всеобщи "стандарти" и "унифицирани правила", валидни и задължителни за целия ЕС. В Париж например се забранява паленето на огън в камини - решение, прието по инициатива на еколози. Целта била да се намалят емисиите от фини частици във въздуха. В Полша пък влезе в сила закон, забраняващ доставката и рекламата на нездравословна храна в училищата, а в аптеките в Словения вече ще продават медикаменти, съдържащи екстракт от марихуана...
Някои с право биха запитали защо въобще обръщаме внимание на всичко това? Малко ли са нашите дертове, та да ни впечатлява чуждият ексцентризъм? Така е, но понякога точно такива дребни наглед решения биват прокарвани и "по-нагоре", а после налагани като "единствено правилни" и "всеобщи". Още помним епичните битки на брюкселските чиновници с кривите краставици и казаните за варене на ракия. Или кръстоносният поход срещу прахосмукачките с мощност над 1600 вата, които от септември м.г. изчезнаха от рафтовете на европейските магазини. Да не говорим за "стандартите" с тоалетните казанчета или за щастливите кокошки и прасета.
Погледнато отстрани, доста от тези мерки нямат логично обяснение. Повечето са глупави, смешни и неприемливи. А всъщност зад благовидните аргументи за пестене на енергия, вода или здравословен начин на живот прозира елементарен лобизъм. Евробюрократът просто е решил да ползва парите на данъкоплатеца, за да финансира разни проекти и проучвания и така да оправдае и прокара интересите на този или онзи производител. Което пък ще натовари потребителя с още разходи и ще осигури съответно нечии печалби. Та в тази връзка опасността от самозабравяне никак не е малка. Току виж, решили да забранят и на вятъра да духа, че вдигал прах. Само дето те го измислят, а ние ще плащаме.