А болката е една
/ брой: 26
Таня ГЛУХЧЕВА
Целият свят е потресен от трагедията, споходила Турция и Сирия. Толкова много жертви - над 4900, а от световните организации очакват броят им значително да нарасне, след като приключат вторичните трусове и руините бъдат разчистени... (стр. 7)
Няма как да не ни направи впечатление един факт обаче - повечето медии, политици у нас и в чужбина, дори потребители на социалните мрежи говорят само за южната ни съседка. Разсеяно си затварят очите за жертвите в Сирия, сякаш там няма пострадали хора. Сякаш и там болката не е същата, защото не се знае съдбата на хиляди, а неопределен брой са останали без покрив над главите си.
Преялите с власт политици успяха да превърнат и трагедията на хората, която винаги е обединявала, в инструмент за проява на двойните им стандарти. Пример може да дадем и с родните управници. Президентът Радев побърза да се похвали, че България била първата страна, реагирала за бедствието в Турция, прати и съболезнования на посланичката, но и дума не обели за пострадалите в Сирия. Със същата политкоректност се "отчетоха" и други политици. БСП единствена изрази съболезнования и на двете държави в писма - и до турската посланичка у нас Айлин Секизкьок и до шарже д'афера на сирийското посолство Орас Мухмуд.
Инак различни държави се втурнаха да показват колко са съпричастни с трагедията на турския народ. И украинският президент Зеленски, за да получи поредното признание, не остана по-назад, че, видите ли, дори в момент на война праща помощ. По-разумните ще си зададат въпроса откъде взе тези помощи, след като всеки ден ги проси от Запада във видеообръщения. Но да не издребняваме.
ЕК действа първосигнално - Сирия не й била поискала помощ. Сякаш за бедствие от такъв мащаб трябва да има специална дипломация и кореспонденция. Сякаш земетресенията признават или се вълнуват от бюрокращината на Брюксел. В такъв момент кой ли ще седне да се занимава с писане и изпращане на писма, молби, та камо ли да чака те бъдат прочетени и одобрени.
Оказва се, че дори и при такива обстоятелства държавите не са равнопоставени. Въобще, замесени ли са политически интереси, да не очакваме справедливо отношение. Сирия е съюзник на Русия и това значително накланя везната в друга посока. Башар Асад не се подчини на Запада преди години, не успяха да го свалят от власт и сега искат да му покажат, че сам си е виновен.
АП стигна още по-далеч - позволи си да прави внушения за поведението на Русия, която праща помощ и на двете засегнати държави. Щото, видите ли, била в "изолация от санкциите". Сигурно прекрачва някакви забрани, след като е решила да помага. Шах с пешка! Тези санкции, които целяха да я поставят на колене, всъщност не й пречат да помага на бедстващите. Защото Русия си е Русия. Както винаги, готова да помогне. Руските военни в Сирия също се включиха в разчистването на руините и издирването на оцелели след земетресението.
Ситуацията напомня на Куба, която въпреки американското ембарго години наред даряваше безвъзмездно помощи на африканските страни, а по време на пандемията изпращаше медицински екипи по света. Островът на свободата и сега е съпричастен. И помага безусловно.
Нека не забравяме, че жертвите навсякъде са жертви. Пред природата всички сме равни, независимо от коя страна произхождаме. Време е и политиците да го разберат!