А бих искал да греша

Фидел КАСТРО

Когато тези редове бъдат публикувани в петък във вестник "Гранма", та до 26 юли - датата, когато всички ние с гордост си спомняме, както помним и каква чест беше да издържим натиска на империята, ще мине доста време. Макар че остават немного дни...
Тези, които определят всяка крачка на най-лошия враг на човечеството, империализма, като смес от низки материални интереси, презрение и недооценяване на хората по планетата ни, са пресметнали всичко с математическа точност.
В "Размишленията" си от 16 юни написах: "Дяволските съобщения" се промъкват между две срещи от Световното първенство по футбол, така че... да няма как да бъдат забелязани..."
Знаменитото спортно съревнование е в най-вълнуващия си етап - 14 дни отбори, в които са най-добрите футболисти от 32 страни, се състезаваха първо за осминафинала, после - за четвъртфинала, за полуфинала и за финала. Спортният фанатизъм непрекъснато нараства, обхващайки стотици милиони, а може би и милиарди хора по света.
А би трябвало да се запитаме колко от нас знаят, че от 20 юни американските военни кораби, включително и самолетоносачът "Хари Труман", ескортиран от една (може би дори не от една) ядрена подводница, както и от други военни кораби с ракети и оръдия, доста по-мощни, отколкото на старите крайслери, използвани през последната световна война 1939-1945 г., тръгнаха към бреговете на Иран през Суецкия канал...
Заедно с американските военноморски сили са и израелските военни кораби, също с най-ново въоръжение, за да инспектират всички съдове със стоки, нужни за иранската икономика.
Съветът за сигурност на ООН, по предложение на САЩ и с подкрепата на Великобритания, Франция и Германия, гласува сурова резолюция, върху която не наложи вето нито една от петте страни, които имат право на това.
Втора, още по-сурова резолюция, беше приета по решение на Сената на САЩ. По-късно и трета, още по-строга, беше гласувана от Европейския съюз. Всичко това се случи до 20 юни и стана причина за незабавното посещение на френския президент Никола Саркози в Русия, както ни беше съобщено, за да се срещне с главата на тази могъща държава Дмитрий Медведев с надежда да бъде намерен общ език с Иран и да бъде избегнато най-лошото.
Сега ни остава да изчислим кога военноморските сили на САЩ и Израел ще стигнат до бреговете на Иран и ще се присъединят към самолетоносачите и другите американски военни кораби, които патрулират в този район.
Най-лошото е, че и Израел, както и САЩ, притежават най-съвременните бойни самолети и най-новите ядрени оръжия, което превръща еврейската държава в шестата ядрена страна на планетата по огнева мощ от осемте, признати за такива, включително Индия и Пакистан.
Шахът на Иран беше свален през 1979 г. от аятолах Хомейни, без да бъде употребено оръжие. След това САЩ натрапиха на страната война с употреба на химическо оръжие, което доставиха на Ирак заедно с информация, изисквана от бойните части, и то беше употребено от тях срещу стражите на революцията. Куба добре помни това, защото тогава, както вече неведнъж припомняме, страната ни беше председател на Движението на необвързаните страни. Ние добре знаем и каква вреда нанесе това на населението на Иран. Махмуд Ахмадинеджад, сегашният глава на иранската държава, тогава беше командир на Шеста армия на пазителите на революцията и командир на корпусите в западните провинции на страната, които изнесоха на плещите си голямата тежест от онази война.
 Днес, през 2010 г., както САЩ, така и Израел, след цели 31 години, недооценяват милионите военнослужащи от въоръжените сили на Иран и тяхната боеспособност, както и въздушните, морски и сухопътни техни сили. А към това трябва да прибавим още 20 милиона мъже и жени на възраст от 12 до 60 години, избрани от 70-те милиона, населяващи тази страна, и системно обучавани от различни силови ведомства.
Правителството на САЩ има план за създаването на политическо движение, което би разделило иранците и би свалило режима. Но подобна надежда е безсмисена. Защото е смешно е да се мисли, че американските и израелските военни кораби ще предизвикат симпатия поне у един ирански гражданин.
Аз пък си мислех, анализирайки ситуацията, че схватката ще започне на Корейския полуостров, че там ще е детонаторът на втората корейска война, което незабавно ще доведе и "другата война", която САЩ ще натрапят на Иран. Сега обаче действителността преобърна всичко наопаки - войната в Иран незабавно ще предизвика война и в Корея. Ръководството на Северна Корея, обвинено в потопяването на южнокорейския боен кораб "Чхонан", и което прекрасно знае, че корабът беше потопен от мина, поставена от американските разузнавателни служби, няма да чака и секунда и ще започне да действа веднага след нападението срещу Иран.
Правилно е, че футболните запалянковци така се радваха на мондиала. Аз пък изпълнявам своя дълг да предупредя народа ни, младежта, пълна с живот и с надежди, прекрасните ни деца, за да не ги заварят събитията неподготвени. Болно ми е да мисля за мечтите, родени в душите на хората, и за изумителните творения, които те са способни да създадат.
Защото, когато най-революционните ни мечти се превръщат в действителност, когато родината ни наистина се възстановява, как всъщност бих искал да греша!

Хавана, 24 юни 2010 г.

Превод Лилия ТОМОВА