17 Юни 2024понеделник22:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Charlie

Свобода, която ражда терор

Няма по-изпитано средство за укрепване на една застрашена власт от разпалването на расови, етнически и религиозни конфликти

/ брой: 10

visibility 2183

Проф. Иван Кацарски

Основен принцип на либерализма е пълната и неограничена свобода на изразяването. Историческият опит обаче показва, че и най-либералното общество не може да следва докрай този принцип; той винаги е съпроводен с налагане на ограничения - било чисто законови или като морални табута, чието нарушаване се наказва от "доброто общество". Съвременните конституции утвърждават свободата на изразяване, но забраняват "насаждането на расова, етническа и религиозна омраза". За официалната публичност са недопустими "сексистки" и "хомофобски" изказвания и т.н.
Абсолютна свобода на изразяването не може да съществува в никое общество. Тя не съществува и в съвременните общества на Северна Америка, Европа и т.н.

Общественият начин на живот винаги налага ограничения

не само на поведението, но и на изразяването. Противоречието между принципа и ограниченията му обаче неизбежно поражда проблеми: докъде се простира свободата и откъде трябва да започнат ограниченията? Кои са свободите и кои -  ограниченията, които действително защитават достойнството на личността, а не са просто инструмент за утвърждаване и укрепване на властта на корумпирани елити? Това са големи въпроси, които не мога да разглеждам тук. Целта ми е да спра вниманието на мислещата публика върху някои злоупотреби със свободите, които (злоупотреби) вече се заплащат с кръв.
Сега няма по-гореща тема от атентата срещу сатиричния седмичник "Шарли ебдо" на 7 януари в Париж, при който бяха убити 12 души. Заявените мотиви на нападателите - публикуването на карикатури на Пророка Мохамед. Реакцията на медиите и политиците в Европа - демонстрации срещу терора и защита на свободата на изразяването. Чувства се как само за часове

се надигна антимюсюлманска вълна

Интересен детайл: водещи медии в Съединените щати отказват да публикуват скандалните карикатури на Пророка. Крайно време е да се замислим накъде върви Европа и как занапред ще живеем в Европа.
Терорът трябва да бъде осъден, независимо от всички причини и мотиви, които лежат зад него. Никоя кауза не може да оправдае отнемането на живот. И все пак трезвата оценка на цялата ситуация, включително на причините и мотивите, е задължителна, ако не искаме да се изправим пред избора между религиозна война и фашистки терор. Публичните заклинанията от рода "не ни е страх" не са рационален отговор.
Тук почти напълно се абстрахирам от социалноикономическите аспекти на проблема ислямски тероризъм, които несъмнено са много важни. Не са за пренебрегване обаче и въпросите на идентичността и свързаната с нея символика.
Карикатуристите, жертви на атентата, се представяха като защитници на свободата на печата и на "европейските ценности". Но какво става с такава "европейска ценност" като толерантността към религиозно и етнически различните? Или толерантността е

само лицемерно, политически коректно изразяване?

Наистина, произведенията на изкуството и в частност карикатурите не са декларации, които могат да се тълкуват напълно еднозначно; те съдържат основен символен елемент, който позволява различни интерпретации. Поради това има възможности за казуистика, която се опитва да доказва, че карикатурите на Пророка не са обида за мюсюлманите, а сатира на терористите или просто начин за забавление. Но не е ли по-важно как ги възприемат не авторите, а засегнатите мюсюлмански общности? Със своите протести те недвусмислено са показали своето отношение. Истинската толерантност предполага да се отнасяме с уважение към чувствата и убежденията на различните от нас, независимо че нашите собствени представи за живота и света са съвсем различни. В противен случай съжителството ни в дадено общество, а и в планетарен мащаб става невъзможно и съществува опасност то да се превърне в кошмар за самите нас.
Може да се възрази: карикатуристите от "Шарли ебдо" осмиват не само Пророка Мохамед, но също и папите и Бога, да не говорим за политици и други видни фигури. Но въпросът отново опира до културни различия. Това, което европейските общества в повечето случаи толерират, за много мюсюлмани е абсолютно неприемливо. Европейците могат до понесат карикатура на оттеглящия се папа Бенедикт ХVІ, изобразен в страстна прегръдка с ватикански гвардеец; те могат дори да се забавляват с това. Наши храмове са по-скоро банките и моловете, но за десетки милиони мюсюлмани

религията е нещо истински свято

което не може да се осквернява безнаказано. Трябва да приемем това - ако не от подбуди за уважение и толерантност към различните от нас, то поне от прагматични съображения, мотивирани от загриженост за нашата собствена сигурност и благополучие.
Терористите заявяват себе си като отмъстители и мъченици за поруганите скрижали на своята вяра; така ги възприемат и милиони мюсюлмани по целия свят, включително и мюсюлмански общности в самата Европа. Разбира се, въпросът за причините и мотивите на терора, както отбелязах вече, е много по сложен. Несъмнено терористите преследват и чисто политически цели, които нямат нищо общо с ценностите на вярата. Но какви са мотивите на издателите на "Шарли ебдо" и на водещите карикатуристи в него? Трябва ли наивно да вярваме, че те са чисто и просто непреклонни бранители на свободата на печата и на изразяването, готови с цената на живота си да отстояват "европейските ценности"? Както е известно, запазена марка на "Шарли ебдо" са провокациите. А още по-добре известно е, че

скандалността е основно средство

за печелене на публика; нищо ново - при  всеки скандал расте популярността на списанието, то се разпродава за часове в набъбнал тираж. След атентата архивните издания на "Шарли ебдо" се продават за десетки хиляди евро. Растат печалбите на издателите, а вероятно и хонорарите на водещите журналисти, макар че това е заплатено с кръв. Набъбва също и журналистическото его. Парите и жаждата за журналистическа изява, която не търпи ограничения, водят до поемане на големи рискове за собствения живот. Държавата е принудена да осигурява охрана на редакцията и персонално на водещите журналисти, която обаче се оказа неефективна.
Вулгарният маниер на "Шарли ебдо", меко казано, предизвиква съмнения, че фундаментална ценност за него е не друго, а каузата на свободата. Нещо повече: вулгарността и цинизмът са нейни врагове, защото я компрометират, превръщайки я в абсурд. Това е един от страшните парадокси на нашето време: велики идеи като свободата се превръщат в инструмент на онези, които притежават пари и властта над обществото и се стремят към още повече пари и още по-голяма власт. Колко за предпочитане е наивното, открито мракобесие!

На ръба сме на страшна пропаст

която очевидно не се е появила внезапно, но сега става повече от очевидна: трябва вече да се доказва, че демокрацията означава уважение към различните от нас. А доскоро това беше просто баналност, едно досадно клише, задължителна политическа коректност.
Какво е отношението на официалните фактори към стила на "Шарли ебдо"? През 2006 г. президентът Жак Ширак осъжда "откритите провокации" на списанието, като заявява: "Всичко, което може да засегне болезнено убежденията на някой друг, в частност религиозните му убеждения, би трябвало да се избягва". Срещу списанието са повдигани обвинения от засегнати, включително обвинения в расизъм от страна на мюсюлмански групи във Франция. Съдът го оправдава с мотива, че карикатурите са насочени срещу тероризма, а не срещу мюсюлманите. Френски политици защитават правото на списанието да изразява собствена позиция. На процеса срещу него през 2007 г., в обстановката на предизборна кампания за президент, и Никола Саркози, и Франсоа Оланд поддържат "Шарли ебдо" като защитник на "свободата на печата". През ноември 2011 г. след  бомбен атентат срещу "Шарли ебдо" правителството в лицето на министър-председателя Франсоа Фийон и вътрешния министър Клод Геан също застават на страната на списанието. Това се случва около четири месеца преди президентските избори. Вече след тях, през септември 2012 г., външният министър Лоран Фабиус (както впрочем и Белият дом) осъждат провокативното поведение на "Шарли ебдо". Одобрението за провокативния му стил явно се превръща в средство за

привличане на повече гласове на изборите
 
Прокурор, съд, водещи политици, министри заемат страната на "Шарли ебдо". Трудно е да се повярва, че те не разбират колко опасни са провокациите на списанието. Елементарно е да се разбере, че провокациите на списанието са способни да разпалят расова и религиозна ненавист, което е принципно недопустимо от конституциите на съвременните уж демократични общества. Как тогава да се отървем от едно страшно подозрение: кръгове от властващия елит съзнателно се стремят към поддържане на високо равнище на конфронтация в обществото, за да укрепят разклатеното си положение. Европа изживява период на тежка икономическа и социална криза, която по своя генезис няма нищо общо с етническата и религиозната ситуация. Няма по-изпитано средство за укрепване на една застрашена власт от разпалването на расови, етнически и религиозни конфликти. В условията на извънредно положение и всеобщ страх социалният протест става невъзможен. Дават ли си сметка за това журналистите или поне тези с лява ориентация?
Нищо добро не очаква Европа, ако тя не осъзнае и не осмисли рационално критичния момент, в който се намираме. Дълбоко се заблуждават онези, които си мислят, че могат да контролират ескалиращите събития и да ги използват за укрепване на своята власт.
 

Над 115 млн. лв. загуби заради тръбите на парното в София

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 112

Лошо време и изгубен багаж - проблем № 1 за туристите

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 112

Шести блок пак спря за авариен ремонт

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 112

EИБ ще ни консултира за новите ПАВЕЦ

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 112

Путин не изключи преговори с Киев

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 112

250 000 срещу крайната десница във Франция

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Консерваторите се сриват на Острова

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 112

Накратко

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 112

Добро начало

автор:Александър Симов

visibility 421

/ брой: 112

Триумфът на етническата партия: защо и как се случи?

автор:Велизар Енчев

visibility 606

/ брой: 112

Преврат в БСП няма

visibility 333

/ брой: 112

Датата - 17.06.2024 г.

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 112

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ