19 Ноември 2018понеделник16:45 ч.

Проф. Георги Димитров със "Златен влог" в българската хорово-диригентска школа

Тази година се навършиха 110 години от рождението на видния творец, педагог и държавник

/ брой: 258

visibility 701

Проф. Емил Янев

В китния старопланински град Белоградчик, в семейството на учителите Ангелина и Димитър Петрови, на 2 май 1904 г. се ражда първороден син. Може би защото е било в навечерието на големия празник Гергьовден, малчуганът е кръстен с името Георги, за да бъде Победоносец.
Детските и юношеските си години Георги прекарва в Белоградчик и Лом, където учи в прочутото ломско педагогическо училище. Началното благотворно музикално въздействие получава от семейството си - баща му свирел на цигулка, а майка му била отлична певица. Това силно го привлякло към музиката и станало причина да започне усвояването на цигулкови умения. По-нататък развиването на музикалния му потенциал се осъществява под грижите и ръководството на учителите по музика Белчо Белчев и особено Обретен Евстатиев.
Животът на младия Георги е бурен и изпълнен с перипетии. Това е животът на един образован и чувствителен млад човек, който се противопоставя на нередностите в обществените порядки и се бори за по-добър живот на хората. Това не е "митингаджийски бунт" или "спонтанна" демонстрация на "ранобудни студенти", а активна и осъзната борба. Неуспехът му в нея го принуждава едва 19-годишен да емигрира и дълги години той "се скита немил-недраг по чуждата чужбина". Известно време живее в Румъния, после в Югославия и накрая - около 15 години, в Полша, която става неговата втора родина. Там получава музикалното си образование и влизайки в пряк досег с културата на средноевропейските държави, изгражда мироглед, култура и стратегия за по-нататъшната си личностна и професионална реализация. А най-важният компонент в нея бил да се завърне в България и да съдейства за нейния просперитет.
Есента на 1927 г. Георги Димитров става студент във Варшавската консерватория. Негови преподаватели са видните полски музиканти Станислав Казуро (1882-1961), Казимир Шикорски (1895-1986), Гжегош Фителберг (1879-1953), Станислав Виехович (1893-1954) и др., от които получава солидна професионална музикално-теоретична подготовка по хорово и симфонично дирижиране, хармония, полифония, композиция, гласова постановка, цигулка. От голямо значение за неговия просперитет има и общуването му с тогавашния "Патриарх" на полската музика Карол Шимановски (1883-1970).
Още студент, Георги Димитров сключва брак с художничката Люба Паликарова. Това поставя пред него нова дилема за издръжка на семейството и затова успоредно със следването в консерваторията, той започва работа като гимназиален учител по музика в град Груец. Благодарение на натрупания педагогически опит, в 1931 г. се премества във Варшава и става учител в една от най-известните тогава гимназии - "Станислав Лоренц".
1934 година заема важно място в жизнения път на младия музикант, защото завършва с отличие консерваторията; по препоръка на Карол Шимановски най-известното полско издателство "Гебетнер и Волф" отпечатва свитък с "Три български народни песни" ("Сеяла е малка мома", "Умрел Джерман" и "Поминувам, заминувам"); става диригент на хора на българското студентско дружество "Христо Ботев" и главен ръководител на хоровете при полските интернати за младежи без родители.
Воден от желанието си да получава повече знания, дипломираният учител, диригент и композитор започва да учи музикознание във Варшавския университет. А длъжността Главен ръководител на полските младежки хорове му дава изключително добрата възможност да обикаля страната и да открие и реализира своите мениджърски качества, за които до този момент не е подозирал, че притежава.
През 1938 г. Георги Димитров се завръща в България, изпълнен с идеи и планове за дейност. Качествата на 35-годишния музикант не остават незабелязани и постепенно той започва да се "изкачва" по стръмната музикална и обществена "стълбица". В този процес особено важна роля изиграват впечатляващите успехи, постигнати от създадения по негова инициатива Мъжки камерен хор - пропагандиращ предимно творчеството на българските композитори, който редовно е концертирал "на живо" в емисиите на Радио София. А работата му като инспектор по музика в Министерството на народната просвета и Артистичен секретар на Софийската опера го утвърждават и като перспективен диригент, композитор и общественик, с високо държавническо чувство.
Богатия си личностен, творчески и мениджърски потенциал Георги Димитров разгръща напълно в годините след края на Втората световна война, когато оглавява новата държавна структура "Дирекция за музикално-творческо и изпълнителско изкуство". Може да се каже, че тя се утвърждава като истинско "Министерство на музиката", чрез което се осъществяваше държавната политика спрямо културата в страната. Под ръководството на Георги Димитров се разви невероятно активна и ползотворна дейност. За целта, по негова инициатива се разработва мащабен перспективен план, осъществен постепенно през следващите години. Не мога да не отбележа неговите основни акценти:
- създаването на нови държавни симфонични оркестри - а сред това и опери, в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Шумен, Видин, Враца;
- въвеждането в културата на практиката за "държавни поръчки", като важен стимул за създаването на нови музикални произведения;
- регламентирането на българската музика като основен показател в репертоара на всички музикални институти в страната;
- активизиране на концертния живот в страната, чрез увеличаване процента на участващите в него най-видни артисти от световна величина;
- превръщането на износа на български музиканти за изява зад граница като елемент на държавна политика;
- учредяването на различни видове национални състезания за инструменталисти и певци, и прегледите на държавните симфонични оркестри и опери;
- създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" и определяне ролята му на пример за бурното развитие на фолклорното изкуство в страната;
- изработване на концепция за важната роля на непрофесионалното (аматьорското) изкуство като естествен резерв и неделима част от обществения феномен музикално изкуство;
- системна държавна подкрепа на младите музиканти и балетисти чрез участието им в международни конкурси и повишаване на професионалната им квалификация в най-реномирани учебни заведения в Европа.
В тази поредица специално място заема създадената през 1951 г. от проф. Георги Димитров хорово-диригентска специалност в Държавната музикална академия. За нуждите на хорово-диригентското образование професорът създава няколко учебни помагала, сред които централно място заемат "Беседи за хоровото изкуство", многотомната "Хорова христоматия" (в съавторство) и др. Паралелно с това, започвайки от 1949 г., повече от 15 години той провежда ежегодно "летни курсове" за повишаване на професионалната квалификация на хоровите диригенти и специално на учителите-хорови диригенти.
Хорово-диригентската школа на проф. Георги Димитров и създадените от него хорово-диригентски кадри са важна част от неговия "Златен влог" не само в българската, а и в световната културна съкровищница. Той създава плеяда от диригенти-творци, диригенти-явления като (по азбучен ред) проф. Васил Арнаудов, проф. Венета Вичева, Върбан Рангелов, проф. Георги Робев, проф. Кирил Стефанов, проф. Лилия Гюлева, Любомир Каролеев, проф. Марин Чонев, акад. Христо Недялков, акад. Валентин Бобевски и др., чието изкуство е признато навсякъде по света. И още нещо - с вътрешна убеденост, той спечели "битката" за преодоляване на съществуващата дотогава дискриминация на жените относно участието им в "мъжката" диригентска професия. Държа да подчертая, че за нас - неговите студенти, той беше не само учител, но и грижовен баща, който ни учеше още на морал в междуличностните и артистичните ни отношения и на всеотдайност в служенето на музиката.
Друга важна част от приноса на проф. Георги Димитров в националната ни култура е неговото хорово творчество. Необяснимо е как при невероятно голямата му обществена ангажираност, той намираше сили и вдъхновение за създаването на хорови песни. За разлика от най-известните му песни, написани в Полша ("Умрел Джерман", "Минувам, поминувам", "Сеяла е"), написаните в България се отличават със своята жизненост, патриотизъм, оптимизъм, изобретателност и завладяващ хумор ("Цъфнало е кокиче", "Личко-лисичко", "Дюлгерска скороговорка", "Вечерний здрач", "Синигерова сватба", "Пролет моя, "Рибарска скороговорка", "Отвънка ухае на люляк" и пр.). Той става автор и на първата българска акапелна кантата "Възпев на Родината", за детски, девически, мъжки и смесен хор, и на много детски песни, посветени на различни състави и техните диригенти.
Опитвал съм се да изчисля колко часа е работният ден на проф. Георги Димитров. По груби изчисления той е около 20 часа! Сутрин ставаше рано и отиваше в дирекцията, после на лекции и всяка вечер - задължително присъстваше на концерт в зала "България", където имаше "запазено" място на първия ред пред първата ложа, или на някакъв спектакъл, за да бъде точно информиран. Следваше посещение в клуба на Съюза на българските композитори и в среднощни часове... композиране! Имаше желязно здраве и с лекота понасяше огромното всекидневно натоварване. Беше човек със силно чувство за хумор, което използваше "пестеливо", но "точно на място". Обичаше да готви и признавам, че по-вкусен гулаш от неговия не съм консумирал и в Унгария! Не беше словоохотлив, но всичките му изказвания бяха точни и конструктивни. Много обичаше природата и беше способен с часове мълчаливо да я съзерцава.
Понеже проф. Георги Димитров беше човек с осъзнато лично достойнство и отличен мениджър, всички се съобразяваха с неговите експертни оценки. Това му помагаше също аргументирано да опонира на висшестоящите институции, което нерядко му струваше преживяването на негативни емоции. С редовите хора - познати и непознати, винаги общуваше като равноправен, без капка горделивост. Умееше да посреща гости и да създаде ведра атмосфера.
Колкото повече времето напредва, толкова повече то утвърждава значимостта на делото на твореца, педагога и държавника проф. Георги Димитров. Въпреки сериозното заболяване, намалило обществената му активност в последните 15 години от живота му, той никога не престана да се интересува от неговите проблеми и да дава своите мъдри съвети за развитието на българското музикално изкуство.


Тържествен концерт по случай 110 години от рождението на проф. Георги Димитров ще се състои на 12 ноември от 18.30 ч. в зала НМА "Панчо Владигеров". Участват Детско-юношеският хор "Бодра песен" - Шумен, с диригентка Деница Узунова, вокалният ансамбъл "Децата на Орфей" с диригентка Венеция Караманова, женският хор "Христина Морфова" с диригентка Таня Николаева-Владева, мъжкият хор "Гусла" с диригент Валентин Бобевски. Слово за юбиляря ще произнесе проф. Емил Янев. В програмата - песни от български и чуждестранни автори. Организатори на концерта са НМА "Проф. Панчо Владигеров", БАНИ и сдружение "Вива ла музика". Входът е свободен.

БСП няма да крепи кворума, иска предсрочни избори

автор:Дума

visibility 260

22 млн. лева повече в бюджета на София за чистота

автор:Дума

visibility 39

Миньор загина в рудник в Мадан

автор:Дума

visibility 140

Шефът на "Нисан" арестуван за укриване на данъци

автор:Дума

visibility 49

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 952

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 295

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 273

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 313

/ брой: 224