Международният конкурс "Млади виртуози" носи радост и големи надежди за бъдещето

Проф. Боянка Арнаудова

Деветият международен конкурс "Млади виртуози" - София, тази година бе среща на цигулкови дарования от различни краища на света. Наградите изведоха най-открояващите се от тях, оценени от блестящо международно жури, оглавявано от именития цигулар и педагог Захар Брон.
Създаден през 2004 г. от дългогодишната успешна директорка на Националното музикално училище "Любомир Пипков" Милка Митева, той е реализация на една изключително ценна и полезна за развитието на младите музиканти идея: възможност за сериозна конкурентоспособна подготовка и за взаимно опознаване на различни педагози и техните възпитаници. И още - е форум за всички видове инструменталисти, за теоретици и композитори. Идея, която се реализира перфектно вече девет години поред, независимо от всички икономически препятствия и неблагоприятни констелации в българския обществено-политически живот. Което още веднъж е доказателство за необходимостта/ефективността на конкурса. За всяка възраст има регламентиран репертоар, а по композиция се изискваше 10-минутна творба за соло цигулка или за цигулка и пиано. Респективно, първата награда (спечели я Емерих Амбил) ще има световната си премиера на откриването на  следващия, десети международен конкурс през 2014 г.

Проф. Захар Брон

Журито

Милка Митева, душата и двигателят на конкурса, бе събрала в журито няколко прочути цигулкови педагози и изпълнители - професорите Захар Брон, Исидора Шварцберг-Романоф от Виена, Григорий Фейгин (Русия и Япония), Стойка Миланова (България) и диригента проф. Николай Лалов, който  от години е в Лисабон. Личности, които работят в различни академии, имат блестяща изпълнителска кариера и са създали прочути цигулари. Разговарям с проф. Брон непосредствено преди заключителния концерт.

Лора Маркова

Конкурсът има - за мен - три резултата. Първо - създадена бе прекрасна творческа атмосфера, второ - безусловно важното е, че се появиха интересни и уникални таланти като японката Моне Хатори, която е огромно откритие, звезда на следващото десетилетие, и трето - младите получиха шанс и смятам, че ще оправдаят надеждите ни. Питате дали има смисъл от конкурсите - да, по мое мнение, трябва да има конкурси за музикантите, както има спортни състезания. Те са възможност за младите да се развиват и да правят кариера. Днес главното е да има бързо движение и младите да го усвояват. Животът ни не търпи мудност. А и пресата е комерсиализирана, така че конкурсите я привличат, интересуват, наградените - още повече.
Захар Брон, който от години е професор в Кьолнската, Цюрихската, Мадридската, Новосибирската консерватория и почетен професор на много други, е възпитал вече над 120 цигулари, от които половината са участници и носители на големи награди от най-тежките конкурси като "Жак Тибо", "Крайслер", "Паганини", "Чайковски", "Кралица Елизабет" и др. Някои от учениците му днес определят нивото на съвременното цигулковото изкуство - Максим Венгеров, Вадим Репин, Майуко Ками, Наталия Пришчепенко, Со Юнг Юнг, Михаил Овруцки, Кирил Трусов, Дейвид Гарет и т.н. Ще ги срещнете на афишите на най-престижните зали, оркестри или камерни формации в света. Самият Брон не е спрял да концертира, често изнася и камерни концерти заедно с Ирина Виноградова, забележителна пианистка и многогодишна негова партньорка. Веднага след завършването на конкурса в София, отлетяха за Япония, където с голям успех са изнесли стилни рецитали. Разговаряме и за педагогическите му разбирания, търсения.
Винаги съм се старал да развивам високо учениците си, водейки ги нагоре, винаги търся индивидуален подход към всеки, защото това е залог за развитие, за разкриване на потенциала му, а това дава възможност да се надгражда върху талант, който Бог му е дал. Сам много научих в тази професия и разбрах, че трябва да имаш широк хоризонт пред себе си, да гориш, да се стремиш към комплексно формиране. Трябва всекидневен прогрес, колкото повече се развива човек, толкова повече идеи има. За педагога най-силно "говорят" неговите ученици! Занимавайки се с един ученик, не се стремя да пренасям/копирам другия, макар и да е най-добрият, а се опитвам във всеки да достигна до максималното единение на божествения дар с безкомпромисния професионализъм. Противник съм на делението по школов, географски или етнически признак. Прогресът идва от положителното, на което са носители само личности в педагогията. Да си педагог е призвание. Мнозина преподават, но малцина са истинските педагози, които създават. Школата или е добра, или не. Цигулковата техника се развива в Италия, през ХVII-ХVIII век и се е смятала за най-добрата. После идват немска, френска, руска и т.н. Но за мен добрата е, в която има добри и талантливи педагози. Всъщност днес талантът, идеите, широкият поглед върху изкуството са решаващи. Ако срещнеш истински талант, веднага забравяш цялата си умора, появяват се нови идеи, които ти се иска незабавно да въплътиш. В условията на нашата професия предел за професионализма няма.

Цигуларите и наградите

Безспорното откритие на конкурса беше 14-годишната Моне Хатори, която на заключителния концерт изсвири невероятно - като звук, зрялост, техника, образно мислене, музикалност, вглъбеност Фантазия на теми от операта "Златното петле" на Римски-Корсаков (от Ефрем Цимбалист), в съпровод на отличния пианист Вадим Гладков. Впечатляваща бе и Елена Кавазу, първа награда с Кармен фантазия на Ваксман. Също японка - с отлична техника, свиреща с размах и свобода и изграждаща представата за една страстна темпераментна Кармен, насищаща лиричните мотиви на Дон Хозе с много топлота и кадифени цветове. Великолепно акомпанирана от И. Виноградова, майстор с характер и силно внушително присъствие на сцената. Малката Лора Маркова, независимо от възрастта си, изпълни своята пиеса с отношение към стила и жанра. Тя получи от българския лютиер Андриан Андреев подарък цигулка, която за пръв път "запя" под виртуозните пръсти на известната Изидора Шварценберг-Романоф. Ще добавя още Чанг-Яан Бел Тинг, млад виртуоз, изпълнил с красив и наситен тон и енергия трудния Етюд-каприз оп. 18, номер 2 от Виенявски, както и най-големия измежду призьорите - Кирил Максимов от Молдова, който поднесе с настроение и внушение Вивалди ("Пролет" от "Годишните времена") с Камерния оркестър "Софийски солисти" и диригент Пламен Джуров. Измежду българските участници се откроиха в своите групи Йоанна Русева, Анна Георгиева, Деница Иларионова. Характерното бе, заяви убедено Милка Митева, че българските състезатели бяха равностойни с чуждестранните, повечето подготвени от едни от най-именитите цигулари-педагози на съвремието ни - Захар Брон, Гр. Фейгин, И. Шварценберг.