Агресивното невежество - на върха

Две години, след като го създаде, МОН тръгна да поправя правилника за създаването на Обществените съвети към всяко училище и детска градина, които бяха измислени с новия училищен закон (ЗПУО), наложен от ГЕРБ. И какви са поправките? Ами, видите ли, родител на дете, което е завършило училището, със заповед на директора можел да остане в обществения съвет до приключването на тригодишния си мандат. И още - обществените съвети вече няма да обсъждат годишния доклад за дейността си с родителите от цялото училище, както се искаше досега. Въпросните съвети са създадени според МОН с цел "да се създадат активни и демократични общности за подпомагане и граждански контрол в училищата. А целта на поправката, според мотивите на експертите, била да се създадат допълнителни условия за постигане на така описаната цел.
Ей на това му се вика "дрън-дрън, та пляс" - нещо, което вече две години е основно занимание на властта по повод на злополучния ЗПУО. Тук ще се съсредоточим само върху т.нар. обществен съвет, който почти дублира настоятелството във всяко училище. На него обаче законът му е дал огромнейши права - да одобрява стратегията за развитие на учебното заведение и да приема годишния отчет на директора; да участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на учебните програми; да съгласува учебния план; да предлага политики за подобряване на качеството въз основа на резултатите от самооценката и външното оценяване; да се произнася по разпределянето на бюджета и на допълнителните приходи; да участва в комисиите за атестиране на директорите и на учителите; да съгласува избора на учебниците; да одобрява план-приема и пр.
Дотук добре. Обаче. На кого се предоставят всичките тези огромни правомощия, за които се изискват познания и квалификация и от които зависи всъщност цялата дейност на училището или детската градина? Членове на обществения съвет са: един представител на финансиращия орган (МОН или общината) и трима родители, а в професионалните училища - и един представител на работодателите, определен от областния управител. Някъде да виждате изискване поне за образователен ценз или за компетентност, която да съответства на дадените права? В обществения съвет съвещателен глас имат трима представители на учениците, директорът може само да присъства, а учителите се явяват, ако евентуално ги поканят от височайшите представители на съвета!       
Няма по-страшно нещо от това некомпетентността да решава проблемите, дейността и съдбата на компетентните. Едно на ръка, че в големите градове няма откъде да се вземат за всичките училища и детски градини общински служители, компетентни във финансите и в просветата. Общината, да речем, може да делегира права на избрани от нея грамотни в посочените области хора. Това би могло да стане с елементарна поправка в правилника, създаден от МОН (ЗПУО функционира де факто чрез 279 подзаконови актове, вменени на изпълнителната власт). Но МОН не я прави, ами се е загрижило някой родител да не изпадне от съвета, ако детето му е вече завършило училището.
По-големият проблем, убийственият за училището проблем, обаче е, че на родителите се дават права и отговорности, за осъществяването на които те нямат нужната квалификация и нямат представа дори от нормативната уредба. Учители от цялата страна алармираха за това, още когато се приемаше законът в НС. Никой не ги чу. На състоялата се по идея на градския съвет на БСП в София дискусия за средното образование на 7 юли т.г. директори и учители от училища, в които ромчетата преобладават, поставиха остро въпроса за обществените съвети. Всеки може да си представи какво унижение е за един директор или учител, когато цигани с основно образование или без всякакъв образователен ценз в качеството си на родители решават в обществения съвет какви учебници да бъдат избрани и какъв да е учебният план или да оценяват работата на педагозите! Това е разграден двор, а не образователна система, категорични бяха участниците в дискусията, дошли от различни краища на страната. Не може обществените съвети да се формират по описания в закона и правилника начин, възмущаваха се педагозите.
Хич не са прави, че не може. Както виждаме - не само може, но и се практикува с пълна сила точно това. Такива работи се правят, когато някой се е заел с перфидни ходове да унищожи образователната система на България, докато иначе публично лее сълзи за недостига на учители и за качеството на училищното обучение. Затова и родителите не искат децата им да учат в едно училище с ромско мнозинство и правят чудеса, за да ги преместят другаде, отбелязаха училищни директори. Обидно е да си учител и да те оценяват напълно некомпетентни хора, негодуват педагозите. Магьосници сме, справяме се въпреки законите и въпреки наредбите, въпреки униженията и пълното пренебрежение към нашето мнение, казаха учителите на срещата. Чудовищни неща се вършат в образованието на принципа проба-грешка, поправка с нова грешка и т.н., но всичкото това се отразява трайно върху българското училище, категорични са те.    
Ето това мислят най-важните хора в училището - учителите, подопечни за съжаление на МОН. И вместо министерството да се заеме спешно да предложи поне няколко наложителни - сега и веднага, поправки в закона, то губи трудов ресурс да прави нищо незначещи промени и да гради "условия за създаване на активни и демократични общности за подпомагане и контрол" на училищата!