Моята незабравима среща с Юрий Гагарин

Тазгодишният Великден съвпадна с Деня на космонавтиката и това ме върна към един далечен спомен. В град Белово се помни и чества този ден, защото първият космонавт Юрий Гагарин бе гост на градчето ни, по-точно - на интербригадиста Петър Пергелов, участвал в Испанската гражданска война.
На път за Пловдив колата с Гагарин се отбива в Белово. В същото време в нашия квартал "Разсадника", където е и къщата на бай Пецо Пергелов, имахме събрание за организиране на ленински съботник за пролетно почистване. Неочаквано дотича при нас момченце и с блеснали от радост очи извика: "Юри Гагарин е тук, у бай Пецо! Юри! Юри!"
Всички се втурнахме към къщата на бай Пецо, на 100-на метра от която се намирахме, като викахме "Юри! Юри!" И ето, че той се показа, помаха с ръка и като излезе от къщата, се обърна към нас с думите, които и до днес помня: "Здравствуйте, друзья, братя!" Лицето му сияеше от вълнение, а милата и топла усмивка съпровождаше ръкостискането с всеки от нас. Аз бях една от щастливките, която стисна здраво протегнатата ръка.
Неговата сърдечна усмивка остана завинаги в сърцето ми. Малкият Юри, наше съседско момче, изненада всички, подтикван от баща си, като изрецитира стихотворението "Юрий Гагарин, как си летял, беше ли страшно във Космоса бял..." Бащата на момченцето - Кръстьо Генов, бе работил в Съветския съюз и в чест на първия космонавт беше кръстил и своя син Юрий.
 След стихотворението с пожелания за добро здраве и успешни полети се разделихме с госта, щастливи, че видяхме и докоснахме този велик човек. В негова чест по-късно общинският съвет  постави паметник с барелеф и подписа на Юрий Гагарин. На негово име кръстиха и улицата. Бай Пецо завеща дома си на Общината и сега това е Дом за работа с деца.
По това време бях директор на новопостроеното Обединено детско заведение (ОДЗ) и предложих то да носи името на първия космонавт, което и стана, а художникът Крум Бумбаров нарисува образа на Юрий Гагарин на стената срещу входа. Всяка сутрин 180 деца го виждаха и познаваха, а той им "отвръщаше" със сърдечната си усмивка. След моето пенсиониране обаче новото ръководство на ОДЗ смени името му, като го нарече "Щурче", а паното с лика на Юрий беше заличено! Но как да заличиш спомена?
 Хубавото е, че оттогава всяка година на 12 април поднасяме цветя пред барелефа на първия космонавт. Много се надявам и пожелавам на младите беловци и в бъдеще да поддържат тази  традиция.

Мария Христова, гр. Белово