Паразитен капитализъм

Догодина най-богатият 1% ще притежава повече от останалите 99% от населението на света, показва изследване на благотворителната организация Оксфам. Оттам предупреждават, че при сегашния темп на "експлозия на неравенството" борбата с глобалната бедност на практика удря спирачки. Смразяващата статистика разкрива и други детайли - 85-те най-богати хора на планетата имат натрупано общо състояние колкото най-бедните 50% (3.5 млрд. души)... Данните са красноречиво доказателство за несъстоятелните "опорни точки" на неолибералната демагогия, според която излиза, че въпросният 1% са по-умни, по-кадърни и работливи от останалите 99 на сто - нещо, което се отрича дори от "елита на Давос", поръчващ тези изследвания.    
У нас темповете, с които се увеличават икономическото и социалното неравенство през последните години, "изтласкаха" страната ни в челната тройка на ЕС по този показател. Достатъчно е да припомним например, че 95% от депозитите в банките са притежание на една тънка прослойка от 5 на сто най-богати българи... Проблемът с бедността и неравенството обаче е тема табу за повечето наши медии и анализатори, камо ли за политиците. От тях ще чуете за всевъзможни "приоритети" и приоритетчета за какви ли не екстравагантни проекти, подплатени с тлъсти чужбински грантове, но не и за цялостна политика, която да намалява дисбалансите. И това е така, защото самата система възпроизвежда неравенството. Действието й е като дозата морфин - колкото е по-голяма, толкова по-голям е апетитът.
Може да ви звучи цинично, но изглежда богатите не са виновни, че паразитират на чужд гръб. Проблемът им е, че така и не са способни да предложат адекватни механизми, с които да го решават. Случва се точно обратното. Затова за най-голямо "съжаление" от време на време трябва да се правят и революции. Иронията настрана, но историята не познава друг резултатен начин да се намали тази пропаст.