Млади жалки апаратчици

Още един партиен рекорд бе записан в БСП. На пленум на ръководството на столичните социалисти издателят на ДУМА Николай Малинов бе освободен от поста заместник-председател, но без лидерът на БСП-София Калоян Паргов да го потърси да говори с него, без да бъде уведомен, а се налага дори да научи за решението от трети лица. Това издава не само нездрав, а изключително апаратен климат.
Случката показва очевиден управленски дефект. Как е възможно един човек да бъде сменен, без да бъде уведомен за това? Дори и след като решението е взето. Това навява лоши исторически аналогии, защото, доколкото знаем, подобно нещо и Вълко Червенков не си е позволявал.
Всеки лидер има право да подбере екипа, с който да работи, както е ясно, че никъде не може да има вечни абонати за постове, но апаратните хватки обаче не са промяна, а подмяна.
Столичната организация е най-голямата и от нея се очаква да се държи като такава. Тоест да не замества липсата на идеи с дребни схемички. Дребната схема издава липса на кръгозор, на всеобхватен поглед, на реално желание за нова победа. И проблемът нямаше да го има изобщо, ако поне беше търсен диалогът с хората, които са отстранени. Защото в политическата игра обидени не може да има - някой идва, друг си отива. Но това, което остава са избирателите. Те чакат тази честност, те настояват принципност, те искат да видят отразени техните идеи в действията на лидерите. Схемичките всъщност прецакват именно това. И водят след себе си все по-малко бюлетини...