Бунт в лудницата

Пиесата е за това, че целият свят се е превърнал в лудница, в която ролите са точно разпределени. Има силни, които изяждат слабите, за да станат по-силни и за съжаление много от нас, ние, повечето сме от слабите - тия, които биваме изяждани. Хората са материал, маса за експерименти на едни други хора, които са много по-силни, които са много по-арогантни, по-брутални и постепенно обществото ни се превръща в една психиатрична болница - така обяснява режисьорът подтика си да постави своята сценична интерпретация на култовия роман на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" на сцената на Народния театър.

Когато Макмърфи попада в лудницата, вече нищо не върви по реда си - Стоян Алексиев, Валентин Балабанов, Деян Донков и Иван Бърнев

Ние живеем в лудница, добавя режисьорът, само че в нея е пълно само с хора като сестра Речид, а не идват хора като Макмърфи. Това е място, в което човек се скрива, за да не признае своята слабост. Много по-лесно е да кажеш "Болен съм", отколкото "Слаб съм". "Болен" е диагноза, тоест ти не си виновен. Ако кажеш "слаб" - това е твой личен проблем. В това представление за мен бе важен процесът на онова трудно търсене на собственото "аз". Бунтът на човека срещу системата, свободният избор на индивида, противопоставен на "демокрацията по график", желанието за живот и любов срещу сковаващия облик на застиналостта и вкостенените принципи и правила - това са естетическите и емоционални координати на спектакъла.
Когато в психиатричното отделение, управлявано с привидна любов и загриженост от старша сестра Речид, се появата очарователният и брутален хулиган Макмърфи, всичко се обръща с главата надолу. Принципите, редът и правилата са взривени отвътре, размереният живот на обитателите на "кукувичето гнездо" е разбъркан и в него покълнват семената на осъзнаването, недоволството, бунта и... надеждата. Така тези счупени човешки отломки започват да придобиват очертанията на конкретни хора със свой характер, желания, искания и вяра - "теоретикът" на лудостта, но и на истината Хардинг на Стоян Алексиев, чаровният наивник Били на Иван Бърнев, скептикът бомбаджия на Руси Чанев, винаги готовият за противопоставяне Чезуик на Пламен Пеев, тъжният мъдрец Вожда Бромдън на Емил Марков. Сблъсъкът между перфидното насилие над личността, олицетворен от хладно-усмихнатата сестра Речид на Рени Врангова и искрено усмихнатия Макмърфи на Деян Донков, избухва в стерилно-огледалното пространство, олицетворяващо двойствеността на живота и на смъртта (сценография и костюми на Елена Иванова) и стига до мащабни разрушения, материални и духовни. Борбата за устояване на правото да бъдеш самия себе си обаче завършва трагично.
Преминавайки през няколко динамични и емоционално натоварени сцени като първия бунт, съботния карнавал и срещата на Били и Кенди, спектакълът завършва с пламъка на последния пожар или на свободата... "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов при всички случаи предизвиква чувствата и преценката на публиката, защото задава сериозни и жестоки с прозренията си въпроси.