Радосвета Бояджиева - първата жена симфоничен диригент в България

Илия БОРИСОВ

Познавам Радосвета Бояджиева от много години, когато бе дългогодишен диригент на Врачанската филхармония. Спечелила си е славата на вдъхновен интерпретатор и отличен талантлив музикант и педагог. Позната е на ценителите на симфоничната музика като творец, който дирижира произведения на най-великите композитори - Бетовен, Чайковски, Мусоргски, Верди, Бизе, без партитури... Знае създаденото от тях наизуст.
Родена е в обичания от нея природно красив град Враца на 10 януари 1923 г. в семейството на авторитетния и прочут в онова време адвокат Анто Бояджиев. Разказва, че всички от фамилията й са били музиканти и са участвали в оперни и други музикални представления в читалище "Развитие" - най-стария културен институт във Враца.
В едно интервю Радосвета сподели:
- Моят баща се отличаваше с феноменална памет. Никога не ходеше на заседанията в съда с папки и преписки, но винаги блестящо защитаваше делата си. Разказва, че е спечелил много заплетено и конфликтно дело в Горна Джумая, между две майки-родилки, оспорвали чия е рожбата. Едната от тях била ромка...
Често пред мен е споделяла как баща й е казвал, че един ден няма да има мизерия и бедност и хората ще живеят радостно и щастливо. Мечтата му била първата рожба да бъде син и измислил името - Радосвет. Но се родило женско отроче и ме кръстил Радосвета - смее се тя.
През 1932 г. семейството се преместило в София и там заживели - бъдещият професор по цигулка Радосвет Бояджиев - дълги години преподавател в консерваторията в Куба, Лада Бояджиева - кинорежисьор, и Галина - детски лекар. Творческият портрет на диригентката е впечатляващ и доста колоритен. След като завършва Софийската консерватория на 31 март 1946 г., дирижира първия си концерт. Следва щастлив път в живота й - изпратена е с първата група аспиранти в Съветския съюз. Учи в известната Ленинградска консерватория при прочутия диригент Борис Хайкин. За две години прави диригентската си аспирантура и за награда се озовава на стаж в Москва.
- В Софийската народна опера постъпих през 1950 г. - казва тя. - Дебютирах със спектакъла "Евгений Онегин". После следва първата й самостоятелна постановка - "Царска годеница" от Римски-Корсаков. Докторската й дисертация е на тема "Проблемите и интерпретацията на операта "Борис Годунов" от Модест Мусоргски". Следват дирижиране в продължение на 20 години във Враца, гостувания в Румъния и други страни в Европа. На концерт във Франкфурт на Одер в ГДР, с който Враца имаше близки приятелски връзки и контакти, Радосвета замая и изуми многобройната публика, събрала се в уютната катедрала. В продължение на около час и половина дирижира цялата програма от класически творби без партитури. Публиката я възнагради и обсипа с нестихващи аплодисменти.
При срещите и разговорите с тази възторжена и своенравна жена, която беше доставила пиано в малката къщичка в имота на баща си във врачанските лозя, винаги ни увещаваше, че за да бъдеш добър диригент, между другите задължения влиза и това, че трябва да знаеш наизуст партитурите на "Кармен", "Дама Пика", "Трубадур", "Евгений Онегин", "Борис Годунов", симфоничните произведения на Моцарт и Верди...
В по-младите години можеше често да срещнем Радосвета по улиците на Враца и в разкошните природни красоти на Веслеца. Сега живее в столицата и много, много не се показва... Възрастта налага ограничения. Но за човека няма нищо невъзможно, обича да казва първата и най-прославена симфонична диригентка Радосвета Бояджиева.