Кой не разбра "Стената"?

Да превърнеш думата "Оставка" в основна новина за концерт на легенда като Роджър Уотърс е подигравка с всичко, което той е направил. Разбира се, че тази дума я имаше, разбира се, че е важно да се говори за нея, разбира се, че всеки, който иска да свали кабинета от власт, се е развълнувал. Няма как човек да не се развълнува. Но все пак това не беше основната новина. Защото, който е видял само думата "оставка" от един такъв грандиозен и мрачен спектакъл, трябва спешно да отиде да си прегледа очите. Понеже този спектакъл е бунтарски, радикален, болезнен, неконформистки - той не се задоволява с дребните истини, а през човешката болка и яростно страдание търси промяна на целия свят. До сриването на всяка стена в човешката психика и в политическата реалност. Приемам радостта от изписаното "оставка", не приемам това да бъде представяно като основното послание на Уотърс. Неговото послание е много по-голямо.
С годините Уотърс разви спектакъла си към политически контекст, защото съвсем очевидно е човек, който никога не е преставал да се вълнува от света и да вижда в него потвърждение на своите мрачни видения.
И точно тук беше изпусната голяма възможност - да се види не само краткосрочната критика на Уотърс, но и неговата голяма глобална критика към милитаризираните режими на това, което наричаме "западна демокрация". Ненапразно на Стената по време на концерта се появи надписът: "Сapitalism. If at first you don,t succeed, call an airstrike" ("Капитализъм - ако не успееш от първия път, бомбардирай"). И заради това се подразних от свръхфиксацията върху думата "оставка". Това е все едно да се опиташ да набуташ великан в напръстник. Уотърс е толкова грандиозна фигура в рокмузиката, че всяко предварително обяснение за него е обречено да се срине моментално.
"Стената" е болезнен зов срещу света, който решава всичките си проблеми с войни, рекламни промоции или телевизионни шоута, това е критика на целия свят. И като истински радикал Уотърс е непоколебим и към всяка форма на идеология, която затваря човека зад стени. Един до друг се появиха портретите на Ленин, Мао и Джордж Буш-младши. Всяка идеология, защото е тирания за ума и свободата (така я разбира Уотърс), е тухла в стената.
Това, което превръща албума и спектакъла не в грозна и патетична политическа творба, а в нещо изключително човешко, драматично и истинско, е съпротивата срещу всичко описано. Уотърс се съпротивлява срещу системата чрез фигурите на всички нейни жертви - на загиналите във войните войници, на безследно изчезналите в диктатурите, на убитите при преврати, на умрелите от глад в пустините, на потъпканите и убити от закона хора. Това е съпротивата на мъртвите срещу демонологията на живите подтисници.
Заради това е абсолютното настояване на Уотърс за памет, заради това болезнено издирва снимки на убити във войните - именно липсата на забрава е тази, която може да разруши съвременните стени, да направи дупки в тях, да пусне светлината в мрака и завинаги да промени гръмокипящия коктейл от диктатурата над душата и човешката психика. Тази отдаденост към жертвите закара Уотърс на гроба на майор Томпсън. Именно портретите на изчезналите завинаги зад стените са тези, които връщат смисъла от всяка битка, от всяка съпротива, от всичко. И това е битка за различен свят.
"Стената" е пример за едно голямо, световно, политическо изкуство, което се саморазправи с всяка удобна истина в този свят. Безцеремонно, великолепно, гениално.
Жал ми е за онези, които не го разбраха.