Наглост с феодален привкус

Клубът на миньорите ветерани от въгледобива с нарастващо безпокойство наблюдава и заклеймява върлуването на най-наглата и грабителска симбиоза на топлофикациите (публична собственост) с фирмите за дялово разпределение (ФДР). Регулаторът вместо да отбива мародерите от плячката, даденa им от предишни правителства, създава допълнителни условия за увеличаване на приходите им на гърба на стотиците хиляди потребители. Пусна се в ход заблуждаващия тезис топломерите да не се продават на потребителите, а да са собственост на топлофикациите или на ФДР. В това няма нищо ново.
Комфортът при ограбването беше ликвидиран от премахването през 2008 г. на противоконституционния текст от ГПК, чрез който съдът раздава присъди въз основа само на документи с невярно съдържание. Ако пресметнем взетите от насилствено наложената система за дялово разпределение суми от хората за периода ноември 2002 г. - август 2010 г., ще се получи баснословната цифра 5,5-6,5 млрд. лв. Ако тези пари бяха в населението, какво вътрешно търсене щеше да се получи, а като резултат - и оживление на производството.
Не може да подминем предложението на народния представител от ГЕРБ Валентин Николов за изменение на Закона за енергетиката, което демонстрира

сервилно-клиентелистки подход

Въпросът е решен от Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, които уреждат договорите за продажба. Договорите, а не общите условия, които се предлагат на потребителите. Законът казва, че "Разноските по предаването, включително меренето и тегленето, са за сметка на продавача..." В този текст, както и във всички останали, се говори за измерване и кой го извършва. Естествено се подразбират и уредите, с които се извършва. От това следва, че понятията топломери и средства за дялово разпределение са несъвместими. Повече от осем месеца обаче разпределителите за заблуда ги назовават само топломери. Разликата между разпределител и топломер, за сведение на г-н Валентин Николов, е описано в EN 834, т.2, абз.5. Това е стандартът, на чиито нормативи трябва да отговарят индивидуалните разпределители (Наредба за топлоснабдяването, чл.51, т.2). За голяма изненада няма и най-малък признак да са правени изпитания по препоръчания от самите фирми стандарт. И още. На този стандарт EN 834 не е даден национален статут, за да стане БДС EN 834. Причината е, че не е публикуван идентичен превод. Това обаче е станало със следващия стандарт БДС EN 835, влязъл в сила от 1.01.1998 г. Фирмите не са искали потребителите да знаят съдържанието и да видят, че условията и процедурите не съответстват на състоянието на прилаганата техника и действията на фирмите. В заключение - индивидуалните разпределители са никому ненужен бутафорен реквизит.
Ако се върви по цялата верига на приложеното вече дялово разпределение, ще се види колко противозаконни звена има.
Кои са законните средства за измерване? Естествено тези, които отговарят на изискванията на Закона за измерванията и по показанията на които се извършва продажбата. Названието на уредите и тяхната характеристика са класифицирани в Държавен регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване. В този регистър топлоразпределителите и регулиращите вентили нямат място. Няма и сертификат от съответните фирми първопроизводителки. Затова колко документни измами са направени от ФДР за сключване на договори с потребителите, може лесно при нужда да се докаже. Договорите са унищожаеми, като сключени с помощта на измама и заблуждаваща реклама или със заплашване (ЗЗД, чл. 27).
Индивидуалните разпределители на практика се превръщат в монополна стока, при това доста особена:
* Не притежава обявената потребителна стойност и се ползва отново от продавача.
* Експроприира се ползването на площ, собственост на купувача, за да изпълнява функция, която не е предвидена (дружеството само доставя и инсталира, а не "отчита" разпределителите - EN 834, т. 49).
* Потребителят плаща втори път такса за отчитане. Първият път е включената в издръжката на топлофикация сума за инкасатори при определяне на цената.
Всичко това се разиграва, след като и топлофикациите, и фирмите знаят, че индивидуалните разпределители не само не могат да измерват, но и

не отговарят на нормите на стандарта

за "определяне стойността на потребената топлина от стайните радиатори".
Монополистът "Топлофикация" е единственият предложител на централизирано отопление и по този начин насочва към себе си съвкупното търсене на тази услуга от около един милион потребители. При това състояние на уредите за ДР отпада необходимостта от Правила за дялово разпределение на потребената топлина в сгради - етажна собственост. Те са поредната измама. В заглавието се обявява, че са за "сграда - етажна собственост", а съдържанието е за сгради - съсобственост (обща собственост).
Най-голямата кражба от потребителите се върши с помощта на Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. В чл. 20, ал. 1 се казва: "Цените на топлата вода, продавана от топлификация на потребителите, се образуват въз основа на сумата от необходимите приходи (разбирай покрити разходи на производителя) и на топлофикацията". Стойността на изгаряните термични продукти, независимо дали това са въглища, мазут или природен газ, се пренася върху производството на ТЕЦ - електричеството. "Топлофикация" като самостоятелно топлопреносно предприятие си плаща електричеството, изразходвано главно за технологични разходи на енергия в абонатната станция. Водата се затопля при изгарянето на термичните продукти. Разходите за охлаждането се поемат от този, който я е затоплил. Преминаването от охлаждането в грамадни бетонови кули към поток движеща се вода е по-ефективно и наред със сериозни екологични причини са мотивите през друго време за изграждането на централно отопление. Целите тогава далеч не са комерсиални.
Изказванията на Валентин Димитров и Петко Милевски, "че гражданите живеят в съсобственост и доброволно са се съгласили да се настанят в сграда с такива условия" са измама и неверни. "Топлофикация" коварно използва факта, че топлината представлява от себе си един от видовете енергия и може да бъде изразена в единици енергия от всякакъв вид. Нека не превръща отпадната вода в Квт.ч. Тя не върши никаква работа, освен предаването на топлина. Никой не може да каже каква част от един мегават енергия от въглища, мазут или природен газ стига до потребителя. "Топлофикация" трябва да представи документ за количеството и цената, с които е заприходвана водата.
Топлофикациите не са изпълнили задължителните препоръки за провеждане на предписаните процедури за разпределителите. На какво основание тогава

фирмите продават непроверени уреди

Затова ли наричат фирмите подизпълнители? С тази маневра обаче, без да са вложили и стотинка, те получават 16 800 млн. лв. (1 млн. потребители х 3 бр. разпределители х 5,6 лв.) + 90 млн. лв. (1 млн. х 3 рег. вен. Х 30) + ДДС 20% - 21,36 млн. лв., всичко - 127,6 млн. лв. Цените на уредите са по памет, защото фактури или касови бележки не се издават. Издадени са "удостоверения..." без нито една цифра. Удостоверява се, че разпределителите и регулиращите вентили стават собственост на съответния потребител. А се ползват от други.
От всичко казано дотук, както и от много други факти, става ясно, че продажбата на "топломери" на потребителите е злоупотреба, а не законово действие. Това е наглост, узаконена от закон фалшификат, противопазарен и противоконституционен по същество, въвеждащ феодални порядки. Със Закона за енергетиката (ЗЕ) се заобикаля легитимния Търговски закон. Сключването на договор по ЗЕ е в противоречие с принципите на договорното начало.
Трудно могат да се изброят заплетените многобройни правно-икономически възли. Те се дължат на усложнена и създаваща конфликти нормативна база, на безконтролно вземане на решения не в законови рамки, които влошават жизненото равнище на стотици хиляди потребители. Присвояването на повече монополни права са действия, които вгорчават и без това нелекия живот на хората. Тревожно е бездействието на правоохраняващите и правораздаващите органи с видимата помощ на ДКЕВР и съгласието на МИЕ, сега МИЕТ.
Ако проблемите продължават, делата в съда ще се увеличат. "Топлофикация" ще плаща над 29 млн. лв. за съдебни разноски за година. Броят на неплатимите многократно надписани сметки ще се увеличи чувствително. Той и сега е 60% от потребителите на топлофикациите и ще стане много повече.
Трябва да спре заблуждаващата и непочтена реклама на "топломери", които са само бутафорен реквизит. Тези реклами внушават чувство за задължително снабдяване с уредите. Потребителите, които са ги закупили, трябва да знаят, че са за тяхна сметка. Никой не ги задължава да ги купуват. Фирмите, рекламиращи такива уреди, трябва да бъдат санкционирани, защото не спазват общото задължение за предоставяне на информация.
Време е министърът на енергетиката да представи стратегия за оптимално развитие на горивно-енергийния комплекс. Бъдещият закон за енергетиката трябва да даде отговор и на въпроса как ще бъдат спасявани топлофикациите от фалит и ограбване на населението.
Кога най-сетне ще се прилагат разпоредбите на Европейската директива 32/2006, разписала плащането да става само за реално изразходвани количества; Регламент 2006/2004/ ЕО на ЕП, забраняващ всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството в защита на потребителите; Директива на ЕК 97/1997, осъждаща непочтени практики? 
   
Клуб на миньорите ветерани от въгледобива
И.А.Игнатов, д-р по икономика
-----
Със значителни съкращения