Една глава, една камера и... едно сърце

Димитрина Иванова

Всички му казваха бай Захари. И в това "бай" имаше не само уважение към възрастта. Имаше и доверие, и родство по душа, и респект, но и близост. А той достолепно носеше признанието за пионер ветеран, извървял пътя си в родното кино и редил половин век свои тухли в неговия градеж.

Бай Захари и Марсел Мартен

Киносредите също си имат своите легенди. Една от тях разказва следния случай. У нас гостувал известният френски теоретик на киното Марсел Мартен. И както се полага, Съюзът на филмовите дейци го почел с официален обед (или вечеря). Честта да го придружава се паднала на Захари Жандов като член на ръководството. Учтив домакин, запознат с етикета, на финала бай Захари предложил на госта да завършат със сирене - както е прието във Франция. "Ние имаме 300 вида сирене, а вие само един" - не особено тактично коментирал Мартен. Рефлексът на домакина сработил бързо и находчиво: "Ние пък имаме 300 хиляди народни песни" - елегантно и с финес затворил той устата на французина.
Винаги с удоволствие разказвам тази случка. Възхищавам се на острия ум на Жандов, на неговата интелигентност и на българския му дух.


Бай Захари и киното


Има нещо омагьосващо съдбовно в това, че Захари Жандов е роден на 1 октомври преди един век в Русе - градът, в който "кракът на киното" за пръв път стъпва на българска земя. Потомствен интелигент (майка му Елена Хранова е актриса, баща му Коста Жандов - журналист), той учи 2 години математика, след това следва административни науки в Свободния университет. Но светът на уловения миг, на запечатаните образи е неговата страст. Първо фотографският апарат, после кинокамерата задоволяват тази страст и се превръщат в съдба. Любовта му към планината и ските (освен запален планинар и скиор е и подводничар спасител) естествено поставя първите жалони в творческия му път. "Военни ски състезания" и "Снежна Витоша" са последвани от снимки за Отечествения кинопреглед. В "Един ден София" неговата камера с любов се взира в мигове от възстановяването на разрушената от бомбардировките столица; "Един забулен свят" е разказ за българите мохамедани, "Хора сред облаците" отвежда при планинските наблюдатели. Последвалите "Вестникът" и "Вестник "Отечествен фронт" превръщат Жандов в пионер на българската кинодокументалистика. Затова нему се пада честта да работи по българската част на филма на известния режисьор документалист Йорис Ивенс "Първите дни". По ирония на съдбата последните снимки на Захари Жандов символично затварят кръга. Когато гостува на дъщеря си, актрисата Елена Жандова, в Ню Йорк, той пак грабва камерата и снима мегаполиса. Така се ражда "Крос Америка" ("Двуетажният Ню Йорк" и "Железният Ню Йорк"). С него бай Захари се записва и в аналите на телевизията.
След успешните документални филми, в които запечатва образа на собственото си време, крачката към игралното кино идва естествено и закономерно. Разнопосочен и многообразен е пътят му през годините. "Тревога" (1950) изследва промените в индивидуалното съзнание във времето на изострени исторически и социални конфликти. "Септемврийци" (1954), впечатляващ с баталните сцени, се придържа към строгия монументален стил. Още тук режисьорът заявява привързаността си към пластичното начало, неговата стихия е изображението. Той се утвърждава като майстор на лаконичния образ, на точно избрания изобразителен акцент. Вглеждането в съвременността ражда "Отвъд хоризонта" (1960) и "Черната река" (1964), а с "Птици долитат" (1971) Жандов се приобщава към актуалната тема за екологията. Подкрепя я и с късометражните "Гости във фрак" и "Езерото Сребърна", с които се записва и сред авторите на научно-популярни филми.
"Земя" (1957), "Шибил" (1968) и "Боянският майстор" (1981) са вдъхновени от литературната класика и свидетелстват за трайния интерес на режисьора към българската съдба и към българския национален характер. В създадения от Захари Жандов филмов свят оставят своя следа в киното актьори като Ганчо Ганчев и Стефан Савов ("Тревога"), Иван Братанов и Никола Дадов ("Септемврийци"), Петър Слабаков и Доротея Тончева ("Шибил"), Любомир Димитров и Бойка Велкова ("Боянският майстор").
Филмите на Жандов по свой начин градят през годините класата на българското кино, за което говорят и наградите им от международни кинофестивали: във Венеция, Марианске Лазне и др. Сам той повтаряше, че най-много цени Златната награда на Падуа за "Разбудени след вековете" - филм за тракийските могили по българските земи.
Филмовото наследство на Захари Жандов е плод на неговата енергия, всеотдайност и обич към киното. 100-годишнината на режисьора, когото някои наричат "аристократа на българското кино" почете и тазгодишният фестивал "Любовта е лудост" във Варна с прожекция на филмите "Шибил" и "Боянският майстор".

Жандов и младите

Жизненият път на режисьора е богат на познанства и приятелства: Кръстю Сарафов, Магда Петканова, Константин Петканов, Илия Бешков, Атанас Далчев, Любомир Далчев, Любомир Пипков, Васил Казанджиев, Константин Илиев, Лазар Николов. И заедно с многото актьори, режисьори, оператори и сценаристи от гилдията - рибари и харпунджии по морето. Но голямата му любов бяха младите. На тях посвети много енергия и време като вдъхновител за създаването на творчески колектив "Дебют", художествен ръководител на Експерименталната киностудия и неизменен председател на ежегодния форум на младото българско кино в Смолян (имаше такъв във време, което някои обичат да спрягат като време на изостаналостта). Млад по дух и светоусещане, винаги готов за дискусии, толерантен и доброжелателен, но прям и критичен, бай Захари обичаше да повтаря: "Мислете самостоятелно, мислете оригинално".

Захари Жандов остави своя диря в българското кино. Канеше се да напише неговата история. В последните си години се тревожеше за съдбата му в нашия меркантилен и огрубяващ свят. Свиреше на китара, беше прочут готвач, почитател на хубавото вино и на хубавите жени. В дома си на "Потемкин" 5 можеше да говори с часове... за кино. От него остана една крилата фраза: "Една глава, една камера". Беше пропуснал обаче нещо много важно: и много любов. Сигурно защото е смятал любовта към изкуството за нещо съвсем естествено - като въздуха, който дишаме.  


Захари ЖАНДОВ е роден на 1 октомври 1911 г. в Русе. Отначало учи математика, а след това   административни науки в Свободния университет. Един от изтъкнатите български филмови режисьори. Играл е и като актьор във филма "Хора отдалече" (1977).
Творческата му дейност започва още през 40-те години на XX век като фотограф-художник и режисьор (заснима погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални филми: "Един ден в София" (1946), "Хора сред облаците" (1947). В игралното кино дебютира с филма "Тревога" (1951) - една от знаковите творби на българското кино през 50-те години на миналия век. След "Тревога" снима "Септемврийци" (1954). Значително постижение е филмът му "Земя" (1957) по едноименната повест на Елин Пелин. Други негови филмови творби са "Отвъд хоризонта" (1960), "Шибил" (1968), "Птици долитат" (1971), "Боянският майстор" (1981).
Умира на 1 февруари 1998 г.