Визия за България

Транспорт
Нашата цел е България да развива устойчива, балансирана и ефективна транспортна система в услуга на хората и бизнеса.
Автомобилен транспорт и пътища
"Не на войната по пътищата!" - снижение ежегодно с 5% на пътнотранспортните произшествия с тежък изход. Качествен ремонт, рехабилитация и строителство на пътища. Въвеждане на по-справедлива електронна Тол-система с етапна отмяна на винетната система. Защита на националния интерес в международния автомобилен транспорт. Интегриран обществен транспорт в столицата и големите градове. Субсидирани общински транспортни схеми за всички общини в страната.
Железопътен транспорт
Създаване на условия българските железници да бъдат център и носител на интермодалност в ЮИ Европа. Професионално управление на БДЖ и защитата им от нелоялна конкуренция. Неотложни мерки за обновление на вагонния, мотрисен и локомотивен парк.
Гражданска авиация
Проучване за ново място за развитие на летище София извън границите на града. Защита на националните авиопревозвачи от нелоялна конкуренция.
Воден транспорт
Развитие на основните ни морски и речни пристанища като интермодални терминали. Включване на Пристанище Варна към основната трансевропейска транспортна мрежа. Адекватна политика за защита и развитие на малките и рибарски пристанища.
Транспортна инфраструктура
Национални приоритети в Северна България - етапи на АМ "Хемус", СП "Ботевград - Видин" и СП "Русе - Велико Търново". Практически стъпки към развитие на транспортната инфраструктура към Западни Балкани и Коридор VІІІ (жп линията за РМакедония и АМ "Калотина").

Енергетика
Нашата цел е да водим политика за осигуряване на достъп до енергийни източници на екологично и социално съобразена цена за всички (гражданите и бизнеса). Да се премахнат рисковете пред сигурността на снабдяването и несправедливите и непрозрачни отношения между субектите в енергетиката. Ще изградим енергийни мощности, които да подсигурят енергия за бизнеса във връзка с индустрията на страната, развитието на зелената икономика и потребностите на енергийния пазар в региона. Предлагаме последователна политика за стабилизиране на енергетиката, насочена към финансово стабилизиране на енергийния сектор и подкрепа за новите технологии в енергетиката - използване на електромобили, акумулиране на електроенергия и развитие на интелигентни мрежи. Категорично се обявяваме за държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти, газови връзки и коридори с доказана икономическа ефективност.
Реализирането на тези проекти, поради по-ниските цени на еленергия и/или обезпечаване със суровини, ще даде на страната конкурентно предимство за развитие на високоенергоемки индустрии, като машиностроене, металургия и химическа промишленост при стриктно спазване на съвременните екологични критерии.
По отношение монополите в енергетиката ще изградим енергийна система, предоставяща избор на диверсифицирани, мултитарифни енергийни пакети за всички. Ще има пакети за енергийно бедни, гарантиращи минималния им жизнен стандарт; пакети за гражданите и бизнеса според тяхното потребление и справедливо преразпределяне на зелената енергия.

Земеделие
Земеделието има нужда от цялостен пакет от мерки за защита на собствеността и ефективно стопанисване на земята. Целта ни е да формираме ефективни производствени структури и да подпомагаме сдруженията и кооперациите като база за развитие на средните и дребните производители.
Предлагаме да се подпомага производството на храни за местна консумация чрез стимулиране на биологичното земеделие, "късите вериги на доставка" (т.е. отпадане на многото прекупвачи) и чрез програми, насърчаващи купуването на продукти, произведени в България.
Ще предложим политики за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в т.ч.
Активна държавна политика в селскостопанското производство, изразяваща се в:
* Диференцирано субсидиране и ограничаване на едрите земеделски производители. Въвеждане на таван на субсидията до 60 000 лв.
* Приоритизиране на държавното финансиране към малките и средните ферми. Специално финансиране на младите фермери.
* Създаване на държавна система за съвети в земеделието, административно ангажирана с администрирането на земеделската дейност.
* Информационна платформа за внедряване на иновации в земеделието. СА - център за трансфер на знания.
Активна държавна политика в сферата на пазарите, изразяваща се в:
* Финансиране изграждането на мрежа от фермерски пазари.
* Намаляване административната тежест за достъп до пазара на малките ферми.
* Надфирмен маркетинг - включване на традиционни за България земеделски продукти в националната реклама в страната и чужбина.
* Усъвършенстване на БДС с приоритет българското производство.
* Преструктуриране системата за контрол с цел оптимизация.
* Нулеви ставки на ДДС за храни, изработени само от естествени суровини, без следи от консерванти, заместители и подобрители.
* Увеличаване присъствието на български храни в големите търговски вериги.

Туризъм
Днес туризмът е сред най-бързо развиващите се по темп и динамика индустрия и това се отнася с пълна сила за региона на Балканите, където се появяват повече и по-силни конкуренти на България. За да запази своето конкурентно предимство, страната трябва да преодолее натрупалите се пред индустрията предизвикателства: недостиг от квалифицирани кадри във всички видове туризъм, липса на централна и недалновидна местна политика по отношение на бранша. Въпреки това, със своите щедри природни дадености, България има огромен потенциал да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Нашата цел е развитието на 5-те основни видове туризъм, както и удължаване на туристическия сезон (от средата на април до средата на октомври - за летния, и от септември до април - за зимния). Ние предлагаме преструктуриране на туристическата индустрия, като:
* Децентрализация на бюджетните капиталови разходи към общините и централизиран контрол на тяхното изпълнение.
* Премахване на концесиите на плажната ивица, които са предпоставка за корупция в бранша.
* Публично-частно партньорство и емитиране на целеви инфраструктурни държавни и/или общински облигации.
* Нови схеми за насърчаване на българските туристи да посещават българските туристически обекти.
* Развитие на СПА туризма като мярка за удължаване на туристическия сезон.

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
Основен приоритет на фискалната политика, която предлагаме, е устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност, при стриктно придържане към критериите от Маастрихт.
Нашата средносрочна фискална стратегия е да се елиминират бюджетните дисбаланси и да се възстанови бюджетната позиция чрез последователни стъпки за бюджетна консолидация. Чрез фискалната политика ще се финансират приоритетни национални, общественополезни публични, инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти, които ще се одобряват от парламента на Република България след провеждане на широка публична дискусия.
Бюджетирането включва отговор на въпросите - кой предоставя, как, какво, кой решава?
За постигане на заложените фискални цели ние ще заложим на:

Данъчна политика
Ефективна данъчна политика за осигуряване на социалноикономическа, фискална и макроикономическа стабилност, икономически растеж, инвестиции и заетост да се осъществява чрез:
* Намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства;
* Въвеждане на прогресивно данъчно облагане;
* Въвеждане на семейното подоходно облагане, в центъра на което стои не отделният индивид-данъкоплатец, а семейството, или още по-точно домакинството. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои  близки;
* Въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива за областите на икономиката, които са национален приоритет;
* Повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи чрез прилагане на механизми за по-висока отговорност на администрацията и контрол, насочен към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците.

Увеличаване на доверието в социално- и здравноосигурителната система
Пенсионна реформа, целяща повишаване на адекватността на пенсиите и увеличаване на приходите в Бюджета на ДОО, което ще постигнем чрез следните мерки:
1. Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г. (последното преизчисляване е от 2008 г.);
2. Премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията;
3. Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация по труда, а след това да продължи плавното му увеличение до 1,5 (за 2017 г. той е 1,126, а за 2018 г. - 1,169);
4. Разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент, например: 1 г. - 4, 2 г. - 4,5, 3 г. - 5 (в момента е 4, без значение колко години след придобиване на правото за пенсия продължаваш да работиш);
5. Възстановяване на ежегодното осъвременяване на пенсиите по "Швейцарското правило";
6. Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.

III. РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Нашата цел е стабилизиране на икономическите региони за планиране като крачка към придобиване на по-голяма самостоятелност. Целта е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи. Първо, на ниво регион следва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение болничните заведения, образованието и  транспортната свързаност. На ниво регион следва да се търси и решение на проблема с квалификацията на кадрите и обвързване на образователната система с икономическия профил на региона. Едва след постигане на конвергенция на регионално ниво следващата стъпка е конвергенцията между самите региони. Този подход предполага политиките да се изработват преди всичко спрямо регионалните специфики, поставяйки междинни цели. Така например големите предприятия в Търговище носят с над 10% по-висока добавена стойност в сравнение с останалите региони от областта, преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12.2016 г. са близо два пъти по-големи, но доходите на заетите в тях са по-ниски от заетите в съседния Разград, като и броят на населението, и оборотът за двете области са еднакви. В Кюстендил, въпреки че е с по-голям дял висшисти - 24,8%, от Кърджали например, безработицата е по-голяма и доходите са по-ниски при приблизително еднакъв брой на населението и равен брой наети.
Интересни констатации могат да се направят и по посока чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия:
- произведена продукция (хил. лв.);
- добавена стойност по факторни разходи (хил. лв.);
- средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.).
По същия начин можем да констатираме, че високата добавена стойност невинаги води до повишаване на доходите. Всичко това говори за спешна нужда от държавна регулация по отношение преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда.
Поради тази причина, ако искаме да дадем ефективно решение на проблеми като доходи, качество на образование, качество на здравеопазване, то следва да пречупим нашите политики през регионите.
По този начин бихме могли да осигурим устойчивост както на заетостта, така и устойчивост в растежа на доходите. Не можем да търсим например ефективен догонващ растеж на доходите на Видин, ако целта му е София. Колкото и пари държавата да налива, не би могъл да се очаква ефект. Много по-реалистично обаче е Видин за 5-годишен хоризонт да постигне конвергенция в доходите с Плевен и след това в следващите 5-7 години целият Северозападен регион да гони конвергенция с останалите региони, в т.ч. и София.
Затова наш основен приоритет е подкрепа за най-изостаналите региони в страната. Стига да се придържат към планирани действия по икономическо и социално сближаване, тези райони ще могат да се възползват от нов "Национален фонд за сближаване между регионите". Цел за този фонд е той да се съсредоточи във финансиране на онези инвестиции в изостаналите региони, които водят към възходящо сближаване и постепенни реформи, включително в области като образование, формиране на умения, местен капацитет и добро управление.

Приоритетни програми за изостаналите региони:

Странджа - Сакар
Стратегически цели:
УКРЕПВАНЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
* Нови инвестиции - в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в социални предприятия;
* Привлекателна икономическа среда - преференции за местния бизнес по смисъла на ЗКПО и преференции от "Местни данъци и такси" за първите пет години от съществуването на нова стопанска единица. Целеви инвестиционен фонд за МСП (осигуряващ безлихвени заеми);
* Селско стопанство - подкрепено зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;
* Туризъм - подкрепа на регионални туристически продукти.

УСТОЙЧИВИ ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
* Жилищна програма за млади квалифицирани кадри;
* Привличане на бъдещи специалисти (ученици и студенти) чрез стипендии срещу завръщане в района, в т.ч.:
- стипендии за студенти по технически специалности, необходими за развитието на съответните отрасли в икономиката;
- стипендии за студенти, които след завършване се ангажират да работят в общинските администрации (повишаване на административния капацитет);
- стипендии за гимназисти и подпомагане на професионални училища и паралелки с оглед създаване на бъдеща квалифицирана работна ръка за предприятията;
* Повишаване на качеството в образованието - чрез обновяване на оборудването и учебни програми в професионалните училища, както и чрез укрепване на базата за висше образование, висше и средно професионално образование.

ИНФРАСТРУКТУРА И ЕКОЛОГИЯ
* Доизграждане и обновяване на елементите на РПМ, вкл. меридиалните връзки в района;
* Подобряване достъпа до бизнес и туристически обекти;
* Превенция на рискове от наводнения, свлачища и горски пожари;
* Хидромелиорации и земеделска инфраструктура, рекултивации;
* Улични мрежи, градска среда, зелени системи;
* ВиК - селищни мрежи, третиране на отпадъци.

Целева програма за развитие на алтернативно земеделие в полупланинските и планинските райони
Насочена към "Възстановяване на традиционното и създаване на алтернативно земеделие в планинските и полупланиските райони с цел повишаване заетостта и доходите на населението".
Нашата цел е да стимулираме земеделско производство, осигуряващо трудова заетост и допълнителен доход на населението в тези райони.
* Ориентиране на земеделието в планинските и полупланинските райони към екопроизводство, култивирани билки и етерично-маслени култури и изграждане на преработвателни цехове за тези култури.
* Нови форми на организация на планинските ливади и пасища с цел повишаване заинтересоваността и ефективността от животновъдството.
* Подкрепа за създаване на нови фамилни малки и средни животновъдни ферми (до 20 глави едър рогат добитък или 100 овце/кози).
* Специализирано ветеринарно обслужване с държавни ветеринарни лекари.
* Въвеждане на нови организационни форми на земеделско стопанство (организиране на групи производители за съвместно финансиране и защита на интересите им).
Визираните териториални общности са твърде големи, а проблемите са сложни, за да се повлияват трайно и осезателно от целеви програми с ограничен срок на действие (5-7 години). Необходима е постоянна и дълготрайна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят трайни, осезателни и необратими процеси в желана посока.
За да се гарантира по-дълъг срок на действие на предлаганите от нас мерки, предлагаме:
Схема за защита на инвестициите: Инвестициите са от ключово значение за осигуряване на устойчив икономически растеж. Тази схема би действала като макро-застраховка, която позволява на държавата да поддържа своите публични инвестиционни разходи в случай на икономически спад или постоянно отклонение на инвестиционните нива. Мярката ще помогне за ускоряване на икономическото възстановяване на изоставащите региони. (Допълнително средствата по нея ще се използват при справяне с извънредни обстоятелства, като заличаване щети от наводнения и пожари, болести по животните и др.)
Схема за осигуряване за безработица: Тази мярка ще се задейства в случай на цикличен спад. Схемата ще допълва националните програми, ще бъде финансирана от бюджета, ще гарантира закрилата на краткосрочно безработните и ще поддържа вътрешното търсене. Тя ще бъде изградена главно за справяне с шокове, породени от закриването на цели индустрии или преминаване към нов тип индустриална специализация за региона.  
Извън индустриалните зони чрез фонд "Индустрия" с бюджет 100 млн. лв. предлагаме да се финансират проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони.
Специализацията на работната сила в съчетание с гъстотата на предприятията, т.е. области в страната, където двата показателя имат едновременно високи стойности за съответния сектор, предполагат предпоставки за клъстеризация в съответните сектори, както следва:
Високотехнологични производства
Компютри и електроника - Ботевград, Благоевград, София и Пловдив;
Филмова и тв индустрия - София;
Информационни технологии - София;
Информационни услуги - София и Варна;
Средновисоки и среднониски технологични производства
Химическа промишленост - Варна, Русе и Пловдив;
Каучук и пластмаси - Пловдив и Габрово;
Неметални изделия - Габрово, Враца и Шумен;
Метални изделия - Габрово, Ст. Загора и Пловдив;
Електрически съоръжения - Габрово и София;
Машиностроене - Габрово и Стара Загора;
Автомобили - Ловеч, Ямбол;
Превозни средства - Русе и Варна.
Нискотехнологични производства
Храни - Пловдив, Ямбол и Сливен;
Текстил - Габрово и Сливен;
Облекло - Благоевград, Русе и Хасково;
Кожи и обувки - Кюстендил, Благоевград, Пазарджик;
Дървен материал - Смолян и Ловеч;
Хартия - София, Пловдив, Пазарджик и Велико Търново;
Мебели - Ловеч, Пазарджик, Русе и Габрово.

ИНТЕЛИГЕНТНИ ГРАДОВЕ
Интелигентният град се основава на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му и различни подсистеми. Този поток от информация се анализира и превежда в граждански и търговски услуги. Градът ще функционира и ще се развива върху този информационен поток, за да разшири своята екосистема и я направи ресурсно по-ефективна и устойчива. Обменът на информация се основава на рамка за интелигентно управление, предназначена да направи градовете устойчиви, вплитайки в тях няколко градски концепции, като:
* "Зелена концепция", която се отнася до градската инфраструктура за опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2;
* "Концепция за взаимосвързаност", свързана с революцията на широколентовата икономика;
* "Смарт концепция", декларираща капацитета за генериране на добавена стойност от обработката на данни от сензори и активатори в реално време.
Предлагаме да стартираме с пълна дигитализация на 4 града с население до 70 000 всеки. Целта е първоначално държавата напълно да развие тези 4 града, като покаже реално работещ модел.
Тези градове ще са с различен икономически профил и специализация и дигитализацията им ще даде нов импулс за възраждане на промишлеността, но с нов облик дори и на машиностроенето (ГАПС и др.), като могат да се използват терените на старите промишлени предприятия, повечето превърнати сега в складове. Ще включим и високопланински град, където нагледно ще покажем предимствата на дигитализацията в телемедицината при труднодостъпни планински терени, прецизно земеделие, интерактивните туристически гидове.
Не на последно място сред нашите цели е да създадем в тези градове "дигитална общност" - общност, която разработва и внедрява разумни решения за агресивно използване на технологиите като катализатор за решаване на нейните социални и бизнес нужди. Без съмнение тази общност ще се съсредоточи върху изграждането на високоскоростните широколентови инфраструктури, но най-голямата полза е възможността да се възстанови и поднови чувството за принадлежност към дадено място.
В резултат на това ще постигнем:
В областта на "електронното управление" - създаване на правила за функциониране на информационните системи на администрацията с цел интеграцията и усъвършенстването им.
По отношение на гражданите - ускорено развитие на комплексното административно обслужване.
По отношение на фирмите - това е възможността да обменят данни с администрацията само по електронен път, с което ще се намалят административната тежест и корупционният натиск.

Следва