Първокласна уседналост

МОН пак откри Америка. Този път с въвеждането на тригодишна уседналост като предимство за прием в първи клас. Това е институционалният отговор на хилядите жалби на родители срещу невъзможността на детето им да учи в най-близкото училище заради набързо сменени адресни регистрации на други майки и бащи на бъдещи първокласници.
Предлаганото от МОН не е ново, то бе изпробвано от много престижни училища с голям наплив на ученици във времето, когато имаха право сами да изработват критериите си за прием. Обаче системата им не сработи много успешно. Този път предлаганата давност е доста по-дълга - не 6 или 12 месеца, а три години, и цели да усмири родителското недоволство. Пълно щастие обаче няма. Защото гениалните чиновници трябва да са наясно, че отново ще има възмутени. Новото предложение пряко работи срещу онези новодомци, на които ще бъде отказан достъп до близкото училище заради абсурдния мотив, че не са пресметнали навреме кога детето им ще е първокласник.
Това са конкретните последствия от поредните промени за входа в първи клас. Принципните висят на дневен ред и няма знак, че скоро може да бъдат решени. Защото става дума не за достъп до образование изобщо, а за достъп до качествено образование. Наплив и проблеми с адреси, предимства и точки има за онези школа, които са известни с по-читавото си обучение. А те не са разпределени поравно по райони. Ако се осигури правото на най-близко живеещите, отнема се възможността на други, чиито деца също заслужават образование на високо ниво. Докато МОН не намери начин да се пребори с все по-широко отварящата се ножица в качеството на обучителния процес, ще продължи да измисля временни козметични промени. А децата ще излизат все по-неграмотни от училище, независимо как са влезли.