Македония - светлини и сенки

Дори в най-светлите си сънища не съм си представял, че в моя жизнен век ще ми се случи македонски политик да изрече гласно, че с братята около Вардар сме един народ. В десетилетията назад бях газил толкова дълбоко в тресавището на македонизма, че наистина не повярвах на изреченото от лидера на Социладемократическия съюз и кандидат за премиер на комшиите Зоран Заев. Дотук прекрасно, казах си, и се замислих как в съседната ни размирна република ще посрещнат това смело, но и рисковано изявление. Затова съзрях мощен тътен от тъмните дебри на антибългаризма, раздвижването на дори позабравени "величия", осигурили комфортен живот за себе си, деца и внуци на крилете на измислици, исторически фалшификати и насаждане на елемeнтарна човешка омраза. Видях изплуването на повърхността на придворни историци и също такива журналисти, на дълбокомислени анализатори и просто на режисирано възмутени граждани, които са готови да се хвърлят на амбразурата, за да защитят някаква въображаема антична принадлежност. Сигурен бях обаче, че думите на Заев ще стоплят много хора в изстрадалата Македония. Че грижливо притаяваните чувства за принадлежност и вяра в корените ще събудят надежда у мнозина и те без уплаха ще прегърнат реалността и заявят желанието си за независима и неделима република.
В цялата тази сложност при най-близките до сърцата ни роднини има обаче доста нюанси. Действително след инсценирания погром над македонския парламент Заев излезе в печеливша позиция. Получи подкрепа от съседите, от европейския влиятелен фактор и от Вашингтон. Действията на погромаджиите, свързвани с ВМРО-ДПМНЕ, отстраниха и малките съмнения, че е дошло време управлявалият четири мандата Никола Груевски да отстъпи мястото си и даде шанс на нормалната процедура за смяната на властта. Но нека не забравяме, че изборът на етническия албанец Талат Джафери за председател на  парламента и песнопенията на албански в Собранието, които също бяха повод за безредиците, събуждат и потриотични чувства дори в непривъженици на доскоро управлявалата партия. Затова именно хората на Груевски настояват за нови избори и разчитат на тях за осигуряването този път на впечатляващо мнозинство, което да ги освободи от зависимостта на албанския политически фактор. Освен това, може би не без основание, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ се опасява от вероятната си опозиционност, която развързва ръцете на прокуратурата за нови разкрития за корупция, които биха били фатални за организацията след мащабната афера за масови подслушвания в мандата на доскорошното управление.
Така че безпардонното нахлуване в залата, физическото насилие и поругаването на висшия законодателен орган на Македония дава отражение в различни посоки. И ще донесе изгода за едната от жадните за власт страни в зависимост от умението да се води стратегически правилно политическата игра, но и от вече неприкритата намеса на влиятелните световни фактори в македонската криза. А точно в този момент изненадващо идва изявлението на Зоран Заев. Пък и да си призная, много ми се искаше подобни признания да бяха направени на политическо ниво и във времето на относително спокойствие в Македония, а защо не точно в дните след нейното признаване първо от България. Измъкването от сръбската доминация обаче доведе до погрешен път за утвърждаване на държавността в републиката. Мнозина сега се питат с основателна тревога накъде отива Македония. Моментният прочит на събитията дава шанс на Заев да състави кабинет, особено след крачката назад, която направи президентът Георге Иванов и важното посещение в Скопие на заместник-помощник държавния секретар на САЩ Хойт Браян Ий. Но продължителността и ефективността на мандата на СДСМ ще зависят от не едно и все важни обстоятелства. Трябва да се знае, че социалдемократите ще бъдат подложени на сериозен натиск от опозицията за ефектите от сътрудничеството си с албанските партии. И при най-малко отстъпление по въпроса за езика, символите и целостта на държавата ще бъдат атакувани. Така че изборът на вероятните управляващи е да запазят статуквото на основата на демократичните принципи, включително и чрез близък контакт и съдействие от европейските структури по спорните проблеми. А Брюксел от своя страна е крайно време да прояви по-голяма обективност и сетивност за истинските проблеми на Македония и поначало за страните кандидатки за пълноправно членство в ЕС от Западните Балкани. Защото демотивацията и мъглявата перспектива за реално приобщаване към континенталното съдружие принуждава някои от държавите да търсят сами разрешение на проблемите си не по най-правилния и дори по опасен за сигурността начин.
Накъде ли ще задуха вятърът край Вардар, пък и не само?