С кости пред олтара на българската свобода

Еремия Петров Българов е роден през април 1840 година в село Мокреш, Ломскo. Син на революционно настроения Петър поп Пунчов и майка Стана Канчелова. Внук на Младен Мокрешлията, правнук на възрожденския деятел Граматик поп Пунчо Куздин, племенник на Иван Кулин. Бащата умира, когато момчето е едва на 6 месеца, но то расте будно и любознателно. Десетгодишно е заведено в Лом, където учи при известния даскал Кръстьо Пишурка. По-късно го пращат да учи в Свищов, а след това в Одеса (Русия), където завършва и семинария. Това обаче не допада на същността на младежа, защото скоро отива в Белград, където учи и работи, за да изкара прехраната си при известния търговец Стоян Симич. В 1862 година Еремия е учител в Лом, но не за дълго. И начинът му на живот, и начинът му на преподаване (твърде демократични за времето си) не допадат на местните власти. Следва нова емиграция в Сърбия. Младежът съвсем естествено намира мястото си във Военното училище и после, както пише княжевацкият окръжен управител, служи в редовете на Сръбската армия с чин подпоручик.
Българов е в отлични взаимоотношения с Георги С. Раковски. Участва като помощник-командир при боевете на прословутото бомбардиране на Белград от турците. Следва един малко известен период от живота на Българов. Брат му Кано казва, че е действал с четата на Панайот Хитов. Войводите Иван Кулин (вуйчо на Българов) и Цеко Петков ("Белия орел" от село Дългошевци), са ценели много Еремия като опитен военен специалист, смел и съобразителен човек. През 1867 г. Еремия Българов заминава за град Зайчар, където води военната подготовка на българските доброволци за вдигане на въстание в България. Именно на него е дадено и знамето на Първа българска легия. В Зайчар бил избран за предводител на въоръжения отряд за навлизане в България. Четата, организирана от вуйчо му Иван Кулин от 157 души, преминава в България. Но цялата образцово подготвена акция била провалена от сръбските власти, които чрез таен куриер известили видинския Азиз паша. На "Иванчова поляна" срещу Раковишкия манастир четата вероломно била ударена в гръб от сърбите. Под ударите на турци и сърби нашите въстаници са разбити, като дават 10 души убити и 35 ранени след двудневни боеве и многократно повече жертви от противниците. Водачите Иван Кулин и Еремия Българов и знаменосецът Г. Капитански, оковани във вериги, са осъдени и хвърлени в затвора. Но достойното държане на Българов и другарите му оказва благоприятно въздействие върху хода на делото, защото присъдата е шест месеца затвор. От протоколите на съда е запазено и описанието на Българов: "Набит, среден на ръст, кестенява коса, с малки остри мустачки. Бил облечен с черни тесни панталони и черен ямурлук..." След излизането си от затвора Еремия Българов отново емигрира в Сърбия, където според Иван Кършовски участвува и във Втората българска легия.
От Белград Българов се отправя за Румъния и по-точно за Калафат, където предава ценни военни сведения за дислокацията на турските военни части на известния руски разузнавач полковник Максим Петрович. Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа като военен ръководител. Съществува една публикация във вестник "Дунавска зора" в която четем: "... четата е под ръководството на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Еремия Българов."
По-нататъшната съдба на Еремия Българов е неизвестна. Според Филип Симидов той е загинал в битката в местността Вишоград. Други автори сочат връх Бузлуджа. Истината е само една: Еремия Петров Българов слага костите си пред олтара на българската свобода през 1868 година.