Нужен е рестарт

ЕС бил в лоша форма. До небивало прозрение стигнаха външните министри на страните основателки на общността, явно в опит да удържат юздите на запътилия се с все сила към пропастта европейски проект. Или по-скоро направиха твърде закъсняло признание. Това обикновените европейски граждани го знаят отдавна, защото чувстват на гърба си проблемите, които тресат общността, и неспособността на европейските лидери да се справят с предизвикателствата пред ЕС и да им осигурят спокоен живот.
Все повече европейци не вярват в европейския проект заради бюрократичния октопод, пуснал пипала във всяка сфера от живота им, и заради превърналата се в хронична липса на демократичност в ЕС. Властта е в ръцете на отбран елит и решенията, отнасящи се пряко до живота на европейците, се взимат някъде по високите етажи на Брюксел, без никаква отчетност пред гласоподавателите. Нищо чудно, преди време във връзка с ТТИП еврокомисарката Малмстрьом каза в прав текст, че нея европейските граждани не са я избирали и тя не е длъжна да се съобразява с техните желания.
На фона на тези настроения не секват призивите за по-тесен съюз, които звучат все по-неадекватно. Но пък ние отдавна сме приели, че европейските политици живеят в имагинерна реалност. То не са призиви за общо финансово министерство на еврозоната, за обща европейска прокуратура...
Каква по-тясна интеграция, какъв съюз въобще, след като общността се намира в такава тотална безпътица, та реши и да продаде душата си на Турция, за да се справи с мигрантското цунами? И какво означава ЕС на няколко скорости, за какъвто нееднократно се чуват призиви? Къде отиде идеята за съюз на равноправни държави?
Днес ЕС е на много скорости - разделението между властния Запад и раболепния Изток е факт, Северът богатее, а Югът обеднява. В пълен ход е дезинтеграцията. Равенството и интеграцията в името на благоденствието на европейските граждани са химера.
От коя скорост е България ли? Ние сме на задна. Нашата еврореалност се изчерпва с усвояването на еврофондовете за строеж на пътища. По-висши идеи в мозъците на нашите управници трудно виреят.
Какво да се прави, скубят косите си европейските политици. Какво правим с компютъра, когато забие? Рестартираме го. Това трябва да направят и европейските лидери, ако не искат да погребат завинаги идеята за европейския проект.
А дали бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис ще покаже на обикновените европейци, че демокрацията, но не на думи, е осъществима в Европа, предстои да разберем. Надеждите са големи, а тези, които ще се опитат да задушат процеса - много.