За фаталната Ангела, ощипаната Европа и солидарността

Илия Илиев
Торонто, Канада

...Тя е жена на всички времена,
тайно танцува нощем тя сама...
Сигурно си спомняте закачливата песен на Петя Буюклиева за старицата, която танцува сама под звуците на грамофона и се връща в годините, когато е била украшението на бала. Напоследък долавям в главата си мелодията й, докато преглеждам новините за случващото се в Европа. Искрено вашият - един обикновен редник от голямата армия емигранти - има навика, докато чете, да прехвърля наум недотам свързани хрумвания в опит да направи по-поносимо осмислянето на някои откровено налудничави политики и норми на Европейския съюз.
Опитвам се да доловя нишката, която ме върна към песента, и пред очите ми се мярва ретро сцена. Ангела Меркел е с вечерна рокля от трийсетте и на лицето й е застинала вечната неразгадаема усмивка. От грамофона се носи нещо носталгично на Марлен Дитрих. Около фаталната дама е и компанията на всички времена - херцогът Жан-Клод, републиканецът Никола, социалистите Франсоа и Мартин, лейбъристът Тони, консерваторът Дейвид и ломбардите Марио и Кристин.

И грамофонът се върти, и връща нейните мечти,
и тя живее още нощем в своя свят...

За съжаление симпатичната позанесена старица от песента има нещо общо със споменатите само отчасти. Няма нищо носталгично или топло в днешните събития или в посоката, в която се движи ЕС. Затова пък самозабравянето и оттеглянето на техни благородия в недостижим собствен свят, далеч от хората и от всякаква отчетност, е повече от явно.
Херцогът Жан-Клод беше уличен в схема за укриване на данъци на големи компании по-малко от година след като беше обещал, с неговите думи, "да наложи известен морал, известна етика в европейската данъчна система". Републиканецът Никола унищожи Либия, престъпвайки международни закони и мандати на ООН, беше един от главните виновници за хуманитарната катастрофа в Северна Африка, остави Франция с десет пъти по-голям дълг от Гърция, след което тръгна да съветва Ципрас да демонстрира финансова дисциплина и да пази парите на френските данъкоплатци. Кои пари, се пита този емигрант - може би тези, които Франция получава назаем от Германия, разхищава в огромна степен, а една малка част предоставя на Гърция. А защо финансовите експерименти се правят с Гърция, а не с Франция? Ами защото първата е малка, или както каза Варуфакис, размерът има значение...
Социалистът Франсоа използва булдозери против гетата на имигрантите, както един друг - палки и ботуши по време на Кристалнахт. Социалистът Мартин системно наложи евроинтеграция и политика на

затягане на колани

за Южна Европа, която доведе до обедняване в периферията и до рекордни печалби на немските банки и корпорации. За лейбъриста Тони и консерватора Дейвид, за потъпканото международно право и разрушените държави и съдби на милиони има ли смисъл да говорим? Ако трябва да кажем добра дума, тя ще е за ломбардите Марио и Кристин - те се държат точно като такива, тоест като нашенски сарафи от едно време, с малко повече нули в сарафските операции. Тук мисълта ми пак заминава нанякъде. Сцената започва да ми прилича на бала от "Майстора и Маргарита". Кралицата е възхитена!
Да, фаталната Ангела е възхитена, тя царува с отнесена усмивка над тази достойна компания, като заема винаги най-удобната за политическата й кариера позиция без оглед на последствията, повтаряйки до втръсване мантрата за общите евро ценности.

...Далечен глас връща отминалата нейна същност -
плочата стара май няма край...

Медиите, които би трябвало да са уши и очи на гражданите, са се превърнали в империи, създаващи и политиките, и новините. Заедно с безчетни спин доктори и пиар специалисти те се опитват да ни наложат правилни мнения и нагласи. Вместо да ни предоставят наличните факти, те избират само онези, които подкрепят тяхната версия, а ако няма такива, ги изфабрикуват.
Поредното безумно поведение беше демонстрирано след събитията в Кьолн. Бяха публикувани стотици репортажи и почти никакви факти. Сто, двеста, петстотин оплаквания на европейки от сексуални посегателства и кражби на телефони от страна на бежанци, две или три оплаквания за по-сериозни сексуални престъпления. Подстрекателски, грозни заглавия и коментари за несъвместими култури, ценности и религии се видяха и в нашите медии, включително от български журналисти, които искрено вашият смята за стойностни, а това май свежда бройката до около пет.
Единият от моите дядовци беше преселник от Беломорска Тракия, по прякор Бежанеца, и ако ще наричаме мотиката мотика, за двайсетина години милиони днешни българи бяха принудени да станат бежанци. Случващото се ни засяга лично, така че вместо да препечатваме немските новини, добре е

 да изразим позиция

която отговаря на нашите интереси и традиции.
Нека си спомним, че голяма част от бежанците се спасяват от поредните войни, разпалени с добри намерения. В Германия, поради пренебрегване на преселението в продължение на години и поради днешната разпокъсана политика на ЕС, те са над милион. Този емигрант не оправдава станалото в Кьолн, но съобщените престъпления на бежанци, предвид огромния брой, едва ли като статистика са повече от престъпленията на същия брой европейци. В конкретния случай различната религия и култура ли трябва да се винят, или рисковата ситуация, при която в Кьолн няколкостотин мъже, в еуфория или пияни, след месеци на лишения и опасности са оставени да безчинстват без полицейско присъствие?
За сравнение, в Италия по време на войната германската и след нея в още по-голяма степен съюзническата армии наред с други престъпления предизвикват епидемии от венерически болести сред населението. И двете армии са далеч по-малочислени от днешната бежанска вълна. На религия и култура ли се дължи това, или на разпасани армии, а в случая на съюзниците и на лош медицински контрол? Факти, документирани в книгите на английския офицер Норман Луис.

Какво би станало днес

ако няколкостотин войници са оставени да безчинстват на воля, без значение в София или Брюксел, или няколкостотин пияни европейски туристи, всекидневна гледка в Слънчев бряг, са оставени без контрол? Вероятно нещо не много по-различно от Кьолн. А къде е поне минималната перспектива? Всички се възмущават за Кьолн, а почти не се споменава за несравнимо по-многобройните насилия над бежанци и от свои, и от местни, нито за стотиците, които продължават да се давят в Средиземно море. Коя е по-голямата трагедия - един ощипан европейски задник или удавено семейство?
В конкретния случай съчувствам на жертвите, но не защото са европейци, и смятам, че престъпниците трябва да бъдат наказани. Но не защото са бежанци. Изобщо не отричам, че ЕС има културен проблем или че мястото на милиони преселници не е в Европа. Но те вече са там именно поради безотговорните и несъгласувани политики на Ангела и горната компания.

Може би неразумна е била,
може би днес е малко тра-ла-ла...

Бежанците, които са достигнали Германия, наивно вярват, че проблемите им са решени. Тези хора са обект на все по-налудничави европейски политики, а ситуацията лесно може да излезе от контрол. Липсваща полиция на гарата в новогодишната нощ, и то в Германия, представете си...
Този балканец не е дорасъл за евро ценностите, ще кажат някои. Виноват, ваши благородия, но дали само аз? Наскоро еврейски организации изразиха съпричастност към страданията на преселниците и опасения поради надигащите се крайно десни настроения в Западна Европа. И тези май не са дорасли?
Единствено Иван Гарелов и Анжел Вагенщайн с човечните си послания към бежанците ни върнаха към благородния пример на други поколения. Нека забележим тези гласове и да продължим мечтата на героите ни, паднали само за една България - свята земя на българи, турци, евреи, арменци, цигани, татари. Земя, на която всеки роб става свободен, която винаги е приютявала бягащите от тиранин беснеещ... Колко сме свободни самите ние днес, е друг въпрос, а и едва ли можем да променим много в хуманитарна катастрофа и безизходица от такива мащаби. Но можем да направим малкото, което зависи от нас - да помогнем с парче хляб, стара дреха или добра дума на някой несретник. И с това да запазим примера и словото на великите българи, които безумците скоро ще махнат не само от образованието, а и от библиотеките и домовете ни.
Това са нашите ценности и е ясно защо те са неудобни на самодоволната и арогантна Европа.
А вие, драга Ангела и компания, си спомнете един подобен исторически момент. Тогава Стайнбек написа книга за друго преселение. Прочетете думите на Майката и не повтаряйте старите катастрофални грешки.
Не се сещате коя книга ли?
Попитайте някой бежанец. Той ще ви обясни.