Периферия

Периферните на Стара Европа държави трябва да поемат кръста си и да спасят центъра от мигранското нашествие от мюсюлманските държави в Близкия изток и Азия. Такова, може да се каже исторически традиционно, послание получиха ръководителите на балканските държави тези дни. Холандският премиер Марк Рюте бе поредният западен политик, който в прав текст каза, че държавите в периферията на ЕС трябва да полагат повече усилия, за да спрат бежанците, т.е. да не ги допускат към сърцето на континента, където, както знаем, живеят предимно "богати, умни и красиви" хора.
Всъщност Рюте, който смята, че дължим на "богатите и красивите" нещо, прозрачно намеква, че би било най-добре т.нар. бежанци, които унгарският му колега Виктор Орбан определи като "армия", да останат на Балканите, откъдето е основният им маршрут към западноевропейската им Мека. Преди месеци бившият френски президент Никола Саркози бе още по-директен и заяви, че бежанските лагери трябва да бъдат изградени в периферните страни, сред които е и България. Още преди това еврокомисарят Кристалина Георгиева, която може би има фантастично усещане накъде духа вятърът, коментира, че бежанската вълна би се отразила благоприятно да българската демография.
Преди два дни председателят на ЕС Жан-Клод Юнкер продължи същата линия. Той по същество предлага мигрантите да бъдат задържани на територията на балканските страни. Така може да се тълкуват думите му, че досегашната политика на безпрепятствено пропускане на тълпите към Западна Европа е неприемлива. Ние не чухме от Юнкер обаче какво да правим с десетки и стотици хиляди хора, които не искат да стоят нито ден повече в България, Гърция, Македония и нагоре по трасето, а неистово желаят да попаднат в Германия, Австрия, Швеция и т.н. Да ги арестуваме, затваряме в нещо подобно на концентрационни лагери, да ги бием?
Няма да получите отговори на подобни въпроси. В най-добрия случай ще ви кажат нещо за споделените отговорности и евроатлантическите ценности, които след време може да изискат от нашия регион да се превърне в нещо като Западния бряг на река Йордан, ама наобратно. Ето, вече се пробутват първите числа - 50 хил. души да останат в Гърция, 50 хил. в другите балкански държави. Ама имаше едни квоти, едни обещания, едни други числа. Имаше, ама вече ги няма. Правилата затова се пишат от западните държави, за да може да се променят в нужния на тях момент по начин, който им е изгоден на тях.
Впрочем има и бонбонче, което да смекчи горчивината. За да се справим с мигрантите, щели да ни дават... заеми, обеща Юнкер. Мерси, няма нужда, защото по-циничните от нас може да си помислят, че ни карат да си вземем на изплащане въже, с което да се обесим.
Тази ситуация изисква от българските политици да изработят единна желязна позиция, която да не допуска превръщането на страната ни в буферна зона и да я отстояват пред "богатите, умните и красивите" заедно с другите балкански държави. Един път България беше "кървав праг", в който се препъна османското нашествие към Европа. Втори път няма нужда да ставаме нещо подобно.