60% от българите смятат, че са по-добри от другите етноси

59,4 на сто от българите смятат, че са по-добри от другите етноси, а 31,3% не са съгласни с това твърдение. Това показва доклад на социологическата агенция АФИС "Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България". Той е изготвен по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт", анализът е на проф. Антоний Тодоров, а данните са обработени от Чавдар Найденов и Стефан Георгиев. 

Изследването сочи, че 57,4% от българите се гордеят със страната си, а 39,4 на сто не смятат, че това трябва да е така. Половината от анкетираните не приемат повече мюсюлмани да се заселват в България, а 33,4% не са съвсем съгласни. 

Пред очите ни има пелена или особен вид изкривяване на зрението, което ни кара да не забелязваме едни и не ни позволява да забелязваме дълбоки и много опасни процеси в обществото и в дясно-екстремистки нагласи, които подкопават дълбоката основа на съвместното живеене, предупреди проф. Тодоров при представянето на резултатите от проучването. Нека не се учудваме, че след няколко години само може да ни сполети нещо, за което да се чудим откъде ни е паднало на главата, изтъкна той. 

Един от пет пълнолетни българи никога не общува, а близо 46,6% рядко общуват с представители на други етноси. Значителна част от запитаните очертава съществена социална дистанция между себе си и турци, роми, бежанци и хомосексуалисти. 22% са склонни и съгласни да приемат човек от турски произход за гражданин, 15 на сто приемат ромите за съграждани, но едва 5% са склонни да се сродят с тях. Според политолозите отношението към ромите е дълбинен синдром към потенциален расизъм. Най-често ромите се свързват с престъпността, просията, безработицата, физическото насилие и заразните болести. 52% от хората са съгласни, че те са склонни към криминални деяния. 

Голяма част от българите са склонни да се доверяват на идеята, че има план за отнемане на децата и превъзпитаването им в транссексуалност. Притесненията се засилват в условията на пандемията и ще увеличат случаите на  конспиративното мислене. Анализът на поведението на хората сочи, че необяснимото си остава с голяма убеждаваща сила и предизвиква дезориентацията и масовата неконцентрация в обществото. Над 90% от хората са склонни да се доверят на такъв род обяснения с невидими причини.

Авторите на доклада препоръчват в политиката за интеграция на различните да има равнопоставеност в приемането на различните, възпитаване в граждански патриотизъм, политики в областта на информацията, чуждите новини в националните и български телевизии, противодействие на крайнодесните екстремистки нагласи, които подкопават демокрацията.