37 застрашени места... можем ли да ги спасим?

Хипнотичният град на инките Мачу Пикчу, скътан в планините на Перу, е преоткрит и включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Към днешна дата отдалечеността му не е пречка за ентусиазираните тълпи, достигащи до 2500 души дневно, които рискуват да го погубят под краката си. Националният парк "Глейсиър" е отдавна познат със зашеметяващата красота на ледените си полета, но в рамките само на нашия живот глетчерите в него ще изчезнат заради глобалното затопляне. В биозаливите на Пуерто Рико хората плуват в трептящото от биолуминесценция море, но утайката, причинена от строителството, убива микроорганизмите, които създават този загадъчен блясък. И докато пишем тези редове, изброените места - заедно с много други, биват безвъзвратно променяни - от климата, от екологични фактори, от прекомерна експлоатация и по естествени причини.
Ще ги има ли утре Националният парк "Йелоустоун", Мъртво море и островите Галапагос? Можем ли да спасим от изчезване делтата на Дунав, Земята на масаите в Кения и бореалната гора във Финландия? Какво трябва да се направи, за да остане Венеция над водата? Въпроси, на които новото издание на издателство "Вакон" - "Изчезващите дестинации" от Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън дава отговор. Книгата е съкровищница на географските чудеса и пътеводител сред 37 застрашени от изчезване места, описани по неповторим начин и с особен ракурс: какво води до тяхното унищожение и какво се прави за спасяването им.