35 акварела на Дечко Узунов показват в Лондон
/ брой: 250
Изложба на Дечко Узунов по повод Деня на народния будител бе открита вчера в Българския културен институт в Лондон. Експозицията е част от фонда на Общинския културен институт галерия-музей "Дечко Узунов", който през тази година отбелязва X юбилей. Представените 35 платна са акварели от 70-те и 80-те г. на ХХ век - пейзажи, глави на моми и голи тела. Творбите на Узунов ще радват българската общост, както и жителите и посетителите на британската столица до 20 ноември. Изложбата е и повод за среща на културните среди в Лондон с оригиналния талант на Дечко Узунов (1899-1986).
Тази година се навършват 112 години от рождението на академик Дечко Узунов, оставил цяло поколение творци, повлияни от свободния, независим дух и мощен талант. През 1999 г. ЮНЕСКО обяви Дечко Узунов за Световна личност на годината по повод 100-годишнината от рождението на художника, с което беше достойно отбелязано мястото на българския творец и заслугите му към световната цивилизация.
Роден в края на XIX в., с изкуството, характера и патриаршеската възраст, до която доживя, той в действителност сложи печат върху художествения живот в България през ХХ столетие, отбелязва проф. Аксиния Джурова. Минал през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях, преживял остаряването на собствените си ученици и смятащ най-младите за свои, дарен от съдбата да премине през живота и кървавия ХХ в. без трагични моменти в своя собствен живот, допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции, издигнал се до най-високия пост на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и играещ ролята на консолидиращ интелигентите от всички гилдии в България, приемащ изкуството като забава и висша форма на естетизация в заобикалящия ни свят, посочва проф. Аксиния Джурова. По думите й той притежава изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното, към митичното и тайнственото без болезненост и страх, допълва проф. Джурова.