30 години след Десети ноември и пътят напред*

Датата 10 ноември 1989 г. трайно се вписа в новата история на България като момент, обозначил началото на фундаментална промяна в обществено-политическия живот на страната. Не подлежи на съмнение, че оставката на Тодор Живков на тази дата след 33 години начело на БКП откри перспективата за ново, демократично начало за развитие на страната. 

Промяната, станала факт на Десети ноември, далеч не бе случайност, а напротив - тя бе елемент от рухването на системата на реалния социализъм в Източна Европа. В България през 80-те години на миналия век все по-остра форма започнаха да придобиват ускорено задълбочаващите се кризи в идейната и духовната сфера, в икономиката и валутните баланси, както и в авторитарната система на управление.

Процесите, отключени в обществото с промяната на 10 ноември, приеха през последвалите дни и седмици изключително динамични и противоречиви развития. Новото ръководство на БКП възприе курс на коренно преустройство на социализма, както и на превръщането й в нова партия на демократичния социализъм, отразено и в преименуването й на Българска социалистическа партия. Същевременно партиите и движенията от учредения в началото на  декември 1989 г. Съюз на демократичните сили се обявиха за "разграждане на тоталитарната система", отхвърляйки всякакво участие в налагащите се незабавни действия за изход от кризата и стабилизиране на икономиката. 

В условията на крайно изостряне на конфронтацията в последвалите месеци, нагнетявано от нарастващата агресивност на опозицията, БСП категорично се обяви в полза на търсенето на национално съгласие по ключовите въпроси на трансформацията на политическата и икономическата система на последователни демократични начала, отхвърляйки сриналата се авторитарна система на управление. Независимо, че в провеждането на този курс партията невинаги бе достатъчно активна и последователна, тя успя да спечели признанието на хората 

като носител на градивното начало

на съгласието и необходимия компромис в полза на надпартийните общонационални интереси на обществото.

Категоричната победата на БСП на първите демократични избори през юни 1990 г. за Велико Народно събрание бе недвусмислено потвърждение на това признание. В резултат, с решаващата роля на партията, бе приета новата Конституция на България, която вече трето десетилетие доказва своята решаваща роля за спазване и развитие на демократичното начало и в моменти на най-остри сблъсъци и изпитания.

Същевременно през изминалите десетилетия в процесите на трансформация връх взе налаганият от СДС вариант на "малка държава" по отношение на регулации и координация, с пълно подчинение на икономиката на силите на "свободния пазар" и шокова приватизация, и реституция. БСП не успя да противопостави на този разрушителен вариант на трансформациите свое убедително виждане и програма за необходимите реформи, главно поради сериозните разминавания в партията относно самата необходимост от такива и от съответната цялостна политика за провеждането им.

Резултатът от десния "преход"

ясно бе назован в Програмата на партията от 2008 г.: "Резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това доведе до упадък - социален, икономически и духовен. Тази равносметка отразява реалностите в живота на милиони български граждани, макар и да не отчита постигнатото в демократизацията на обществото и държавата." Това развитие същевременно отразява въздействието на глобалната  капиталистическа система, чиято същност бе назована и в Програмата на БСП: "Още преди повече от столетие и половина в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всякакви прегради мощ на глобализиращата се капиталистическа система, посочвайки, че чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически".

Днес преди всичко сме длъжни да дадем обективна оценка на сегашното състояние на страната. Вече десет години България се управлява от ПП ГЕРБ - партия, изградена и функционираща на подчертано лидерски принцип и начала на корпорация, без някаква изразена идеологическа основа. Този модел на управление все повече обезсилва Конституцията, деградира Народното събрание до придатък на правителството и министър-председателя и води до дълбока криза на доверието в държавните институции, в законовите норми и в органите, призвани да ги налагат в живота. 

Резултатите от безогледно налагания неолиберален модел също са налице. Управляващите изтъкват макроикономическите показатели за балансиран държавен бюджет, ограничен държавен дълг, липса на инфлация, както и висока заетост при значими темпове на икономически растеж. Проблемът е, че социалната цена на тази политика е смазваща за голямото мнозинство български граждани и за обществото като цяло.

Разривът между средните разходи на домакинствата, необходими за нормален живот, и получаваните доходи, устойчиво се задържа на равнището на два пъти недостиг, което, разбира се, означава наличието на големи суми неотчетени доходи; разривът в равнищата на доходи и имущество между хората с най-високи и с най-ниски доходи достига кризисни стойности при огромен процент бедни и в риск от бедност; здравеопазването, образованието и социалните грижи са под всякакви стандарти за качество и достъпност. Крайният резултат от този модел е повече от очевиден - 

масова емиграция от страната

на най-жизнеспособната част от населението и трайно задълбочаваща се демографска катастрофа като брой и етнически състав.

Същевременно днес в обществото все по-отчетливо се проявява негодуванието на гражданите срещу формиралите се олигархични кръгове и механизми на функциониране на държавата, паразитиращи върху липсата на демократично управление и на солидарна икономика. Съответно нараства и търсенето, особено сред младите хора, на нови виждания, подходи и решения за друго по-нататъшно развитие на страната.

Днес анализаторите отреждат на БСП второстепенна политическа роля, като средно голяма партия, "завръщаща се за участие във властта". Преценка, която се основава на определен прочит на нарасналата подкрепа за кандидатите, издигнати или подкрепени от нея на току-що проведените избори за органи на местно самоуправление.

Но както "отреденото" на партията място в обществото, така и интерпретацията на резултатите, постигнати от нея на последните избори, следва категорично да бъдат оспорени и отхвърлени. Една такава второстепенна роля е в пълен разрез с каузата и отговорността на партията 

да се утвърждава като носител на друг път

за по-нататъшно развитие на България. А постигнатите изборни резултати съвсем не са таван на възможностите; напротив, те са индикация за значително по-голям потенциал на подкрепа при условие, че самата партия намери сили да преодолее всичко онова, което я спъва.

Основните насоки на усилията за необходимите дълбоки промени в БСП днес са пределно ясни:

- възстановяване на единодействието в партията от горе до долу и от долу до горе чрез равноправен диалог между различните мнения в центъра и по места;

- ясна идейна идентификация като партия на демократичния социализъм, чужда на всякакъв "ляв консерватизъм";

- взаимодействие с партиите и движенията, поддържащи точното спазване на Конституцията и отхвърлящи първосигналния антикомунизъм, насаждан от десницата;

- взаимодействие с Партията на европейските социалисти и с левите, и екологичните формации в Европа за трансформирането на ЕС в действителен Социален съюз;

- иницииране на широко обществено движение за нова общоевропейска система за колективна сигурност във формата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с прякото и равноправно участие на Русия. 

България се изправя пред предизвикателството да определи пътя за по-нататъшното си развитие в новите реалности на съвременния свят. Гражданите на страната все по-настоятелно искат те да са господари на съдбата си, те да определят накъде ще поеме страната оттук нататък. 

Наш, на българските социалисти, дълг е да намерим верните отговори на тези искания и да станем носители на съответните практически решения, които да реализираме въз основа на широко съгласие в обществото. Нека се окажем достойни за това съвсем нелеко, но в много отношения съдбовно предизвикателство!

* БСП е длъжна да утвърди своя политическа позиция по повод 30-ата годишнина от промяната на 10 ноември 1989 г. Авторът предлага настоящия текст като принос към такава позиция, която Националният съвет на БСП да приеме на предстоящото си заседание.