26% от българите смятат, че властта използва пандемията, за да ги контролира

Всеки четвърти българин смята, че правителството използва пандемията от ковид, за да контролира живота на хората. Други 24 на сто смятат, че мерките всъщност прикриват некомпетентността на властта. Останалите, близо 50% все пак вярват, че правителството се опитва да овладее заразата и да осигури безопасност на гражданите.
Това се казва в доклад от ново социологическо проучване на ЕСВП, проведено в 12 държави - членки на ЕС, пише "Дневник". Според доклада, автори на който са Иван Кръстев и Марк Ленард, 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС, включително и в България.
България е сред страните, които заявяват, че Ковид силно е повлиял на личния им живот, а голямо мнозинство смята, че вина за неуспешното овладяване на пандемията е на правителството (45%). Само 31% от българите се чувстват "свободни".
Проучването установява, че 54% от европейците не се чувстват засегнати от пандемията "изобщо". Въпреки това съществуват две различни възприятия за пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели сериозно заболяване, тежки загуби или икономически затруднения. В Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на Ковид-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.
Съществува разделение между европейците, които приемат ограниченията, налагани от правителствата, за логично обосновани и тези, които гледат на тях като "оправдание за налагане на обществен контрол". Недоверието към управляващите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не вярват в добронамереността на наложените мерки. Във Франция, където много граждани отбелязват, че не са били лично засегнати от Ковид-19, 44% са скептични към правителството и стратегията за справяне с пандемията.
Над половината от запитаните българи (54%) вярват на аргументите на правителството си за налагането на ограничителни мерки.
Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че разказът за две пандемии е разказ за две Европи. Разликите се коренят в опита на държавите, напомнящ за разединението между кредитори и длъжници, приемащите бежанци държави и отказващите да го направят.
В ранните си фази пандемията обедини европейците. Правителствата закупуваха ваксини колективно и предприеха смелата стъпка за създаване на възстановителен фонд. Все пак Европа вече започва да се справя с дългосрочния ефект от Ковид-19 и различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии.
Авторите предупреждават, че правителствата и ЕС могат да се сблъскат с проблеми по линия на общественото здраве, икономическите възможности и възприятието за свобода. Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите.