03 Декември 2020четвъртък03:04 ч.

Мнение

2018 ала Джордж Оруел

Ако фактите говорят друго, те трябва да бъдат променени

/ брой: 146

автор:Славчо Кънчев

visibility 2203

"Винаги съм смятал, че е по-добре да бъда с измислена самоличност, отколкото истински никой."
Патриша Хайсмит (19 януари 1921 - 4 февруари 1995 г.) - американска писателка, чрез главния герой в "Талантливият мистър Рипли"


Пред взора ми e една снимка, пожълтяла от годините, откогато е направена. Почти столетие от деня 1 септември 1919 г., когато близо 50 членове на социалистическата трудова група "Изгрев" на български заселници в град Джаксън, щата Мичигън, са се щракнали на кадро за спомен. Всъщност на самата снимка те са точно четиридесет и четирима, между които и една жена, но вдясно неколцина не са били хванати от обектива. Забележителни са физиономиите на тези хора. Лицата им не са разтегнати в изкуствена усмивка, докато изричат думата "rabbit" (на английски език "заек"), която да придаде на физиономиите им изражение в стил "keep smiling" (продължавай да се усмихваш), резултат от самодоволството заради постигната "Американска мечта".
Не, тези български емигранти, облечени официално, специално заради събирането, също и израз на едно човешко достойнство, че те не са само отрудените, почернените от производствения прах наемни работници, но и владетели на права, които са залегнали в Декларацията на независимостта от 1776 г. на новообразуваната държава върху Северноамериканския континент. Права, които те са готови да отстояват в яростна класова борба, възприели идеята за социална справедливост.
Второто десетилетие на ХХ век е период на подем на класовото противопоставяне в Съединените щати. Първата световна война засилила и изострила кризата на свръхпроизводството, рязко влошила условията за труд, живот и борба на работническата класа на Съединените американски щати. Най-тежко бедствие се оказала небивало високата безработица, дори по официални - макар и силно занижени данни, - наброяваща през  1913 г. 1 671 000 души, в 1914 - 3 120 000 безработни, през 1915 г. - 3 777 000 души. Всъщност около половината от наемната работна ръка била на половин работен ден.

Нарасналата безработица

способствала за падането на работната заплата и жизнения стандарт на тези, които оставали на работа. От друга страна, рязко се повишили цените, особено за прехрана, а с тях и разходите за живот. Съкратени били както номиналното, така и реалното заплащане, процесът на абсолютно влошаване на условията за живот засегнал значителна част от трудещите се.
Първоначално в трудните условия на криза стачната борба отслабнала, намалял броят на профсъюзните членове. Затова пък в редица щати и градове на Съединените щати се надигнало движението на безработните. Първоначално то започва на Тихоокеанското крайбрежие, после се разпространява в Ню Йорк, Чикаго и други промишлени центрове. Но все пак движението на безработните не било масово. То обхващало само отделни промишлени центрове. Безработните действали стихийно, разединено. Но все пак този изблик на социално недоволство заставил управляващите да се замислят за различни мерки за предотвратяване на безработицата, за застраховане на нейните жертви.
От пролетта на 1915 г. започва оживяване на стачното движение. Първата голяма битка е стачката на металурзите - членове на Международната асоциация на механиците (сред тях с голямо влияние се ползват социалистите) в Бриджпорт и други промишлени градове, където се намирали военни заводи.

Движението бързо набира сила

и през 1916 г. достига своя връх. Годината започва със стачката на металурзите в град Янгстаун (щат Охайо), после в борбата се включват миньорите, шивашките работници на Ню Йорк, нефтодобивниците от щата Ню Джърси. Заплахата от обща стачка на 400 000 железничари, принудила Конгреса и тогавашния американски президент Удроу Уилсън да направят принципни отстъпки - бил приет законът на Адамс за осемчасов работен ден на частните железопътни линии.
Много стачни борби се провеждали под ръководството  на профсъюзното обединение "Индустриални работници на света" (ИРС). Като правило те завършвали посредством ожесточени схватки с полицията и наемниците на компаниите (стачките в град Бейони, щат Ню Джърси; в г. Месаби, щат Минесота; също на Западното крайбрежие и пр.). Едновременно с това ИРС продължава своята агитационна дейност сред неквалифицираните работници, местещи се от щат в щат в търсене на прехрана. През 1916 г. те създават Организация на селскостопанските работници № 400, която бързо се разработвала и укрепвала. Пред ИРС се открива перспектива да се превърне в мощен съюз на неквалифицираните и нискоквалифицираните работници, в ефективна работническа организация, пропагандатор на производствения юнионизъм. Но идеологията и практиката на анархосиндикализма, а по-късно и правителствените репресии попречили на разширяването на влиянието на Индустриалните работници на света сред работническите маси. Въпреки това героичната дейност на ИРС допринесла значително за развитието на стачната борба и работническото движение, като заложила основите на производствения юнионизъм в Съединените щати.
Встъпването на Съединените американски щати във войната с Германия означавало

нов етап на класовата борба

Ръководството на най-големия американски профсъюз Американска федерация на труда (АФТ) открито преминало на страната на буржоазията и правителството. То свикало на 12 март 1917 г. съвещание на ръководителите на основните съюзи и федерации на АФТ, което приело резолюция за безусловна поддръжка на правителството. През целия период на войната Изпълнителният съвет на АФТ активно призовавал работниците да не стачкуват и да поддържат правителствената политика за "регулиране на класовата борба", тоест за нейното задушаване в зародиш.
Но работническите маси и през 1917-1918 г. продължавали активно да се борят за своите права и интереси, да протестират против войната, скъпотията и настъплението на капитала срещу техните права. В този период избухват много стачки на нефтодобивниците, корабостроителите и докерите, миньорите, дървосекачите и други работнически професии.
Равносметката на стачните борби в годините на Първата световна война показват смелостта, бойкостта, упоритостта на стачниците. Забележително явление става укрепналата самостоятелност, инициативата на неорганизираните маси и редовите членове на профсъюзите, активните действия на жените-работнички. Американските работници постепенно развиват стремеж към солидарност, единство в действията, твърдост и съзнателност.
В кой български учебник по история днес пише подробно за класовата борба в периода около Октомврийската революция през 1917 г.? В Съединените щати, в Западна Европа, в Китай, Япония или ... България? И колко още факти, осветляващи прогресивната роля на носителите на комунистическата идеология в борбата на угнетените работнически маси по света за социална справедливост са клъцнати от учебниците? Особено табу е темата относно участието на комунистите в ръководенето на подтиснатия български пролетариат в борбата му за достоен живот. Защо ли е това информационно затъмнение?
Изчерпателен отговор дава английският писател Ерик Блеър (1903-1950 г.), известен с псевдонима си Джордж Оруел, в своя роман "1984".
В предговора си към българското издание през 1989 г. Ивайло Дичев заключава: "А ако днес, с над 40-годишно закъснение, най-сетне се решаваме да представим на нашата култура този станал вече класически в световната проза роман, това ни дава увереност, че 1984-а е наистина отминала. Нещо повече: че ние вече не можем да живеем без минало - може би страшно рушащо илюзии, но обективно и неподвластно."
Уви! Този оптимистичен взор на Ивайло Дичев в бъдещето на България близо тридесет години по-късно съвсем не е реалност.

Миналото е напълно манипулируемо,

восък в ръцете на политизираните историци, извършващи срез на миналото, ограничени в своите конфабулации (самовнушена истина - бел. авт.) от антикомунистическите идеологеми. Напълно в стил ал? Джордж Оруел от романа му "1984". Както той описва: "Променянето на миналото е необходимо по две причини, едната от които е спомагателна, така да се каже предпазна, и се състои в следното: партийният член, подобно на пролетария, понася сегашните жизнени условия отчасти защото не може да направи сравнение. Той трябва да бъде откъснат от миналото по същия начин, както и от чуждите страни, защото е необходимо да вярва, че живее по-добре от дедите си и че жизненото му равнище постоянно се повишава. Най-важната причина за променянето на миналото е необходимостта да бъде гарантирана непогрешимостта на партията (разбирай ГЕРБ, тоест Борисов, Бойко! - бел. авт.). Речите, статистическите данни и всевъзможните други документи трябва постоянно да се осъвременяват, за да се покаже, че прогнозите на партията за всичко са верни. ... И ако фактите говорят друго, те трябва да бъдат променени".
Хитровато, нали?!
Но американският политически деец-демократ, публицист и просветител Томас Пейн (1737-1809 г.), един от идеолозите на Американската революция, автор на историческия памфлет "Здравият разум" беше заключил: "В сравнение с мъдростта хитростта е това, което е маймуната в сравнение с човека".

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
 

68% от бизнеса не одобряват антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 231

ГЕРБ с лобистки поправки в енергетиката

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 231

Карантината в Германия ще продължи до 10 януари

автор:Дума

visibility 84

Великобритания одобри ваксината на "Пфайзер" и "Бионтек"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 231

Скопие: Обсъждаме "пътна карта" със София

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 231

Байдън ще действа внимателно с Китай и Иран

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 231

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 185

/ брой: 231

Иван Таков: Парите за чистота растат, София остава мръсна

автор:Деси Велева

visibility 146

/ брой: 231

Неглижирането на учените вреди на образованието и науката

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ