" Бонбонера" срещу баница
/ брой: 30
Баницата е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листове разточено тесто или готови кори с плънка. Вкусно е. Но не е достатъчно, особено ако хапвате само по една на ден. Не е и полезно да я консумирате постоянно. Едно момче от Добрич обаче закичва медал след медал заради успехите си в леката атлетика, карайки само на баничка в денонощието. Дори не става ясно дали има левче за боза или айрян. Едва ли. Национал е на милата Татковина. С мазното тесто в корема. Било ромче това момче. Да, но не спринтира, след като ти гепи портфейла, а спринтира за отбора, за страната, за спорта. И му предлагали да се състезава за Словакия, ама циганчето не ще. Иска си тук. Гаче не му е много ОК с баничката, но му е супер на тренировките. И не дава и дума да се издума за друга държава. „Ще ме плюят после, че съм избрал чуждото. Аз съм българин и тук живея”, ни дава урок ромчето-спортист. Нищо че признава, че му се е случвало и на празен стомах да бяга и да чупи рекорди. Гледайте го утре по една национална нова телевизия.
Е? Какво да коментираме след тази информация? Някои бягат гладни за държавата, други бягат гладни от държавата. А тези – ситите, стават все по-малко. И са все по-нависоко, но пък за сметка на това са все едни и същи. Сега на ромчето народът ще събере пари заради достойното му ежедневие, нищо че онези с пълните търбуси събират парите си от народа. Излиза, че управляващите нищо не управляват освен банковите си сметки. Нали знаете – любовта на мъжа минава през стомаха. Ама някои, като този млад спортист и още много други, заради къркорещи стомаси булка явно трудно ще завъдят.
Всичко това го пиша на фона на снимка от Буенос Айрес. На нея държавният глава на територията с парализираното тяло опитва да практикува футбол на стадион „Ла Бонбонера”. На него домакинства отборът на Марадона Бока Хуниорс. Главнокомандващият армията ни, пардон, на няколко въоръжени роти пехота, в негов стил подскача над една топка, докато явно чака друг да нанесе удара по нея. Точно както президентства впрочем. Така и не разбрах защо Р.П. се намираше там. Подозирам, че никой от нас няма да разбере. Негова работа си е, ще кажат някои, а всъщност работата му е да е президент на всички българи, а не на определени. Все си мисля, че не пътува по шарения свят с нашите пари, за да си играе на топчета по стадионите.
В столичния квартал „Дружба” откриха вчера зала за бадминтон, построена с частни инвестиции. Звучи ми като чудо човек да вложи много пари за непопулярен спорт, та затова мисля, че трябва шапка да свалим в случая. Не мина обаче без сръдня по балкански. Най-добрите ни бадминтонистки – сестрите Стоеви, били обидени на медиите заради скандал с германския им треньор Гюнтер Хубер. А аз съм убеден, че двечките трябва да изразят своята позиция чрез медиите, а не въпреки тях. Мисля, че това е повече от ясно. И като заговорих за гилдията на служителите на перото и новината, ви казвам, че те бяха похвалени от министъра на спорта Красен Кралев. „Откакто съм на поста, е имало критики и остри въпроси, но никога не е имало злоупотреба или изопачаване на информация”, призна той през седмицата, когато награди справедливо двама журналисти. Винаги е хубаво за професията да се чуе такава оценка от властта. Министърът също заслужава похвала. За втори път ми е напоследък.
И така – не знам дали от утре ромът-лекоатлет ще има меню, различно от баничка. Нито дали президентът ще успее да нанесе удар по топка или друго движещо се тяло. Не знам дали хората ще пълнят новата зала по бадминтон. Но знам, че щом дори списание „Плейбой” спря от тази година с голите женски снимки завинаги, то всеки може да промени себе си. Абсолютно всеки...