(Не)забравеният Димитър Методиев

Скъпи читателю! 

В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще си спомним за поета Димитър Методиев чрез негови стихове и материала на Продрум Димов. Да увеличим шрифта на любовта ни предлага новата книга на Петко Каневски, която представяме. 

Приятно четене.

Продрум ДИМОВ

Мисля си, че стогодишнината от рождението на Димитър Христов е подходящ повод, който повелява, ако наистина умеем да ценим изконните си национални духовни стойности, да си припомним някои по-забележителни страници от неговия достойно извървян драматичен и всеотдаен житейски и творчески път.

Роден е на 11 септември 1922 г. в Белово. Завършва Средно земеделско училище в Садово, а по-късно се дипломира като агроном в Софийския университет "Климент Охридски". През 1937 г. става ремсист, а през 1944 г. - партизанин в отряд "Ангел Кънчев". По време на Отечествената война е помощник-командир. След войната се включва активно в обществено-политическия живот, работи като кмет на Белово, директор на фабрика "Родопа", но решава да се посвети на духовната сфера. Първоначално учи журналистика в Свердловск, но привързаността му към литературното творчество не след дълго го отвежда в Москва, където през 1953 г. завършва успешно Литературния институт "Максим Горки".

Още като ученик публикува първите си плахи стихове в списание "Ученически устрем". През 1945 г. се ражда и дебютната му поетична книга "На щурм". Тя е плод на революционния ентусиазъм на времето, отразява благородния буреносен полъх на епохата, но с преобладаваща декларативност, не носи характера на похватно поетическо четиво.

В периода 1945-1951 г. пише своя роман в стихове "Димитровско племе". Книгата се радва на добър прием сред обществено-политическите ни среди, но е посрещната в същото време и с нескрит скептицизъм в значителна част от зрялата ни писателска общност. Страниците на романа завладяват с невероятната си емоционалност, разкриваща сакрални мечти и идеали, готовността да се жертва младостта в името на светлото бъдеще и човека. Все още обаче липсват потребните художествено-естетически достойнства. Професионална зрелост започва да личи от страниците на книгите му "Страна на мечтите" (1956) и "Шумят тополите" (1958).

Междувременно Димитър Методиев се занимава и със сериозна творческа работа като редактор в сп. "Септември", в. "Работническо дело", оглавява като главен редактор "Наша родина". Превежда Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. 

По препоръка на Тодор Живков е изпратен за десет месеца във Франция. От този период датират стихове като "Нефертити", "Фен д'Оаз" и др., в които авторът дава израз на преклонението си пред обаянието и красотата, а също така и на размишленията си върху поведението на природата, която има неотразимо въздействие върху нашите мисли, чувства и преживявания.

През 70-те и 80-те години на миналия век поетът създава внушителна поредица от заглавия, като се почне от "Великото преселение" (1970) и стигнем до впечатляващия "Лиричен дневник" (1988). Специално внимание заслужава забележителната стихосбирка "В часа на есенната яснота" (1980). Голяма част от стиховете ни потапят в горещия поток от напрегнати преживявания на лиричния герой, но немалко ни въвеждат и в неспокойния лабиринт от разсъждения, несъгласия и смущения, предизвикани от погазване на вярата в мечтаното светло бъдеще. Общувайки със сюжетно-тематичния свят на това произведение, усещаме невероятна вглъбеност и емоционална натовареност на преживяванията, перманентното търсене на нравствено красивото и възвишеното в човека, което, за жалост, все по-рядко се среща. Цял живот поетът търси себе си като човек и творец и винаги живее с неудовлетворението, че все още много дължи на себе си и обществото, изразено категорично в емблематичната му поема "Монолог по пътя".

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.