„Европейски упокой”

Дочакахме спокойствието. Или както се изразяват американските военни стратези, предложили миролюбивата, както и да я погледнем, инициатива - "Европейско успокоение", целяща да възпре Русия в агресивните й пориви.
Супер, можем вече да си отдъхнем. И докато го правим, хич да не се замисляме дали пък "миролюбците" не са имали предвид нещо като формула, завоалираща потенциални асоциации от рода на "Европейски упокой" или нещо подобно. Но ако си направим труда да прозрем връзката между събития, фразеология, тълкувания и действителност, едва ли ще изпуснем възможността поне да се усъмним, че май иде реч за второто понятие, затворено в кавичките. И то не заради някаква пристрастеност към Русия и нейната политика, а заради все още съхранената ни памет за събития и факти от последните десетилетия, обвързващи в едно войни, ескалации и агресивност в името на нещо съвсем неразбираемо, макар и наричано за краткост "експорт на демокрация".
Шестдесет и две хиляди американски воини, "възхвалявани и тачени по цял свят" (цитат от US политик), днес кибичат в Европа и чакат звездния си миг след сигнала на бойните тръби да се втурнат да отразяват щурма на безсрамните агресори срещу беззащитните народи на Източна Европа, в това число и на България. Странно звучи обаче, защо след като никой така и не ни заплашва, особено с оръжие, Пентагонът се впуска в иначе благородната си мисия да ни защитава. Май става повече от реално, че на Източна Европа й е отредена героичната роля да се превърне в действащ плацдарм на една отдавна планирана агресия срещу руския народ. Господ знае дали в отговор на тази "защита" няма да бъдем тотално, или пък до голяма степен унищожени. Но май е време да се замислим дали след това в света ще се намери кой да промърмори нещо като упокой за душите ни.