“Проникването в това езеро е сравнимо с полет до луната“

Юрий Медведев

- Проникването в езерото се превърна в световна сензация, дори го определиха като едно от най-големите постижения на науката през последните 100 години. Вие сте по-конкретен, сравнявате го с полета до луната. Защо?

- По две причини. Ние бяхме първите, отивахме в абсолютно неизвестен свят, не знаехме какви изненади ни очакват, не беше ясно за какво да се подготвяме. Например кой знае, че на големи дълбочини ледът всъщност е кристал с напречно сечение около три метра. Твърдостта му е почти като на стъклото. Как да се „бие“ сонда? В случая е безполезно да се върви по установения ред: изпращаш задание в институт или Конструкторско бюро, за да решат учените задачата, след това по обичайната верига – в завода и изпращане на изделието в Антарктида. При такъв подход самолетите постоянно биха летели между Русия и шестия континент, защото подобни главоблъсканици възникваха постоянно.

-А как търсехте изход?

- Полярните изследователи сами правеха разчетите, работеха на струговете, заточваха, режеха, заваряваха. Например Николай Иванович Василиев - и професор, и майстор - всичко може да направи с ръцете си. Уви, сред младежите днес няма такива универсални хора. Той е динозавър.

- А втората причина за сравнение с лунната надпревара?

- Жестокото съперничество със САЩ за възможността първи да проникнеш в езерото. Макар че, открито за надпревара никой не е говорил, но това е очевидно за всички. С помощта на американците през 1998 година, когато ние преодоляхме около 3600 метра и до целта оставаха приблизително 140 метра, международната общност, на първо място защитниците на околната среда, поискаха ние да преустановим работа. Едва ли не руснаците ще нанесат на езерото непоправими вреди, ще погубят уникалната биосфера, тъй като в технологията се употребява керосин. Да, той запълва сондажа. Въпросът е в това, че сухия лед може да се пробива до 500 метра. А по нататък сондажа над сондата започва да се свива и може там да я притисне. Вече става невъзможно да се извлече. Учените от Петербургския геоложки институт откриха просто и ефективно решение. В сондажа да се налее незамръзваща течност, близка по плътност до леда. Това е смес от фреон и керосин, която винаги е над главата на сондата. А след като керосина при никакви условия не се смесва с водата и той е по-лек от нея, то значи не съществува и никаква опасност за биосферата на езерото.

- Но това е известно от училищния материал по физика. Защо се наложи да се прекратят сондажите?

Срещу всички наши доводи чувахме един единствен отговор: а ако нещо не сте предвидили! Всичко трябва да се провери в реални условия. Но това е абсолютно нереално. Трябваше да се намери подходящо езеро, там да се създаде нова база... А докато ние тъпчехме на едно място, американците, възползвайки се от паузата, започнаха интензивна подготовка за пробив. Те решиха да тръгнат по свой път: много интензивно да „бият“ сонда в леда, като наливат в сондажа гореща вода.
Аз бях в Америка на демонстрация на тази технология. Изясни се, че в условията на Антарктида тя е неприложима. Защото трябва да се подгрява целия стълб от няколко километра, а за тази цел трябва да се построи електростанция с мощност от няколко мегавата. Разбира се, американците биха могли да си го позволят, но тяхната технология работи при температури не по-ниски от минус 35 градуса, а в района на Восток температурите падат под минус 55. На американците им се наложи да се откажат от тези планове.
Но и ние бездействахме. И тук се намеси случайността. По аналогичен на нашия метод датчаните проникнаха в езеро в Гренландия и не му нанесоха никакви вреди. Това бе нашия аргумент за продължаване на работата, която се възобнови през 2010 година.

- И така, вие проникнахте в езерото. А защо не донесохте вода, като обявихте, че ще се наложи да се изчака до декември 2012 година?

- Проникването се осъществи на 5-ти февруари, а още на 6-ти климатичните условия наложиха да си заминем с последния самолет. В сондата нивото на водата се покачи с 30 – 40 метра, но тя не замръзна, затова сега не бива да я взимаме, в противен случай ще замърсим езерото. Ще се наложи да изчакаме края на тази година, когато ще започнем изучаването на повърхностните води. А през 2014 ще пристъпим към изследването на цялата дълбочина, ще спуснем пробосъбирачи и сонди.
Сега дори ни е трудно да си представим какво ще намерим в тази „консервна кутия“ на милиони години. Възможно е там да не съществува никакъв живот, а е възможно да открием екзотични организми. Освен това, от Восток се интересуват космическите специалисти. Защото на Европа - спътника на Юпитер - е открит гигантски водоем, изолиран отгоре от леден слой. Ако във Восток бъдат открити микроорганизми, то има шанс първата среща с извънземен живот да се състои в Европа.

Защо да се прониква в езерото Восток

1. Възможно е в тази биологична „консервна кутия“ на милиони години да са се съхранили реликтови форми на живот, а също така да са възникнали неизвестни за науката видове микроорганизми. Тяхното изучаване може да помогне по-добре да се разбере, как се е развивал живота на земята.

2. Предполага се, че опита от изследването на езерото може да бъде полезен при изследването на спътниците на Юпитер - Европа и Калисто, на които, според някои хипотези, съществуват аналогични образувания.

3. Езерото Восток привлича учените от цял свят със своите екстремални условия, с тестването на нови технологии.