Звънящи дъждове в робските години

В личен план, да си призная, трудно ми е да чета романи и то в големи по обем размери. Въпреки това, отваряйки няколко страници от книгата на Иван Иванов-Иванич "Звънящи дъждове" от издателство "Водолей" възприех, че съдържанието ще ме заинтригува. Защото се отнася за времето от турското робство, зверствата на поробителя и начина на борбата от поробения българин. Историчността бе обстоятелството, което ме мобилизира за няколко вечери и ранни утрини да преполовя почти 400-те страници.
На практика един от факторите да наруша стереотипа си и да не се ровя в чисто документална историческа творба бе и бележката на четвъртата корица от уважавания от мен писател Никола Радев, който между другото споделя: "Звънящи дъждове" разчупва познатата схема на нашия исторически роман"... И още: "Своеобразен екшън, романът на Иванич показва събуждането на българина от петвековния кошмар на робството, духовното му съзряване и готовността му да умре, но да бъде свободен." Заключение на неотдавнашния председател на СБП, което ме отпраща към Христо-Ботевия изказ, че "само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят".
Всъщност г-н Радев ми "подсказа" да не се притеснявам от обстоятелството, че романът в деветте си части е без подсказващи подзаглавия и в коя глава за какво ще се говори. Авторовото умение да разказва за съдбата на поробения българин не само ме задържа върху страниците, но ме предизвикваше да не спирам проследяването на започналите се действия, описани до този момент... И така страница след страница, събитие след събитие, за да стигна до досадното определение "прочетох я на един дъх". Макар да съм чел много от литературата за този период от българската история, в мен остана удовлетворението, че един мой сънародник чрез майсторското използване на перото ни припомня за жестокостите на поробителя дори в последните години на османската власт. Едновременно с това Иван Иванов-Иванич по един вълнуващ и същевременно убедителен начин чрез двамата братя Стамен и Никола и техните сподвижници в четническото и хайдушкото движение ни показва всеотдайността и жертвоготовността за достигане до лелеяната житейска мечта да видят свободно отечеството си.
В началото на творбата авторът отбелязва, че посвещава книгата на децата си Ясен и Велислава, на внуците си Ясен, Даниел, Кирил и Камелия и на техните връстници с пожеланието "Никога да не забравят славното ни минало и да се гордеят, че са българи". Като читател обаче си позволявам, към безспорното авторово право, да отнесем творбата му, т.е. да я посветим и на 135-годишнината от Априлското въстание 1876 г. "Звънящи дъждове" е произведение, което заслужава не само да се прочете от сънародниците ни от всички поколения, но и да се приобщи към аналите, свързани с кръглата годишнина на историческото събитие.