Зубърът - европейският бизон

Бейла Керпей

Кралят на дивеча, дивечът на кралете. Олицетворение на природната сила! Зубърът е най-благородният, най-едрият дивеч, който е живял в близкото минало в европейските гори...
Характерно за мъжкия зубър е било предизвикателното му поведение. Когато човек се е изправял на пътя му, той не е бягал в гъсталака от него, а обратно: с наведена глава към земята, пръхтейки силно и ровейки земята с предния си крак, се е насочвал към него, търсейки направо борбата, от която неведнъж е излизал победител.
Невъоръженият човек е предпочитал да се отстрани от пътя на смелото диво животно, ако другояче не е могъл да се защити, като е търсел позорното, но сигурно убежище на някое дърво. Затова ловът на зубри се е смятал за едно от най-хубавите, най-мъжествените развлечения, защото при нападането на този смел дивеч, поради раздразнителния му и яростен нрав, са настъпвали такива моменти, с които са могли да се справят само калени и изпитани ловци.
За повалянето му се е изисквала голяма сила, защото той не се е предавал лесно, а когато не е бил ранен смъртоносно, е отмъщавал на преследвача си. Победата над него е била съпроводена с голяма опасност и изразходване на много енергия и тъкмо затова е доставяла голямо удоволствие на истинския ловец.