Знаят ли грамотните колко са неграмотни?

Ганчо Ганчев,
Бургас

Много често казваме за някого "ето един грамотен човек". За този човек ние съдим за неговата грамотност по проведения разговор и знанията, които притежава по определен въпрос.
Има ли неграмотни хора? По принцип да, и то много по цял свят.
В България за неграмотен се смята този, който не знае да чете и да пише на български език.
Нашите родители мечтаеха децата им да станат "учени" като даскала, като свещеника или агронома и доктора. Затова те работеха от изгрев до залез на полето, в гората, в завода и къде ли не, за да изкарат някой лев, та поне едно от децата да бъде изучено. По-умните и кадърни деца напускаха родния си край и търсеха да се изучат, да се сдобият със занаят, да станат агрономи или учители. Отлитаха от гнездата си както птиците  на юг през ранната есен и не се завръщаха за разлика от тях. Любовта на българина да стане човек чрез науката и образованието не е от днес, тя е доказана във вековете, затова гнездото е непокътнато, но българите са пръснати по света.
Говоримият български език е пълен с диалекти, които го правят колоритен и богат на думи, може би затова поетите и писателите имат възможност да ползват това богатство. Народните песни от различните краища на страната също обогатяват езика български.
Прави впечатление на чужденците, че нашият език трудно се усвоява както говоримо, така и писмено, но той е труден и за много наши българи, особено в правописа, като не изключвам и себе си... Затова има институти и висши учебни заведения, които подготвят кадри по български език и литература като учители, коректори и редактори.
Освен това и в говоримия език, и в литературния много често се срещат чуждици, особено турски думи. Като например "кахър". Разбира се, "бял кахър" са дреболиите, по-важна е образователната система в държавата. Тя може да върне българина сто години назад и нацията ни да се нареди на последните места по образователен ценз, ако правителствата не сложат ред в науката и образованието. И без това полуграмотни хора от съседни държави са насаждали в главите на децата в училище, че ние, българите, сме нямали училища, а се учудвали, че всичко знаем и можем да работим.
Един наш моряк ни разказа невероятни истории с чужденци, които не вярват на очите си за това, което нашите моряци могат да работят и да познават исторически събития и знания за техните народи. Нямали сме училища, а сме имали  университети, където техни студенти учат. На тези хора им е отнето и логическото мислене, затова чакат някой да им завие крушката в дома, да им смени гумите на автомобила, да им боядиса терасата. А ние, българите, уж без училище, а  всичко това можем да си го направим сами и то "без да сме учели", както казват съседите...
Далеч съм от мисълта да поучавам някого или да го превъзпитавам или по-точно казано - да му давам "акъл", защото милиони чужденци са изучавали технически предмети и висша математика в наши български училища и университети.
Мен и моите връстници ни притеснява преди всичко бъдещето на нашите внуци.
Ние помним нашите родители, които бяха неграмотни и полуграмотни, а ние, техните деца, по времето на социализма можахме да се изучим и  ограмотим. Обучението ни беше безплатно, плащахме само за храна и квартира. Държавата ни даваше квартирите, столовата храна и грижите за семейните студенти.
Неизучените ни родители учеха заедно с нас, завършваха основно образование, а някои  достигаха и висше чрез вечерни гимназии и работнически университети. Тези хора ръководеха промишлеността и селското стопанство на  държавата ни, която достигна напредналите народи в Европа и света. И тогава, преди 50-60 години, имаше приемни изпити за различни училища и ние от селата и паланките се състезавахме с градските ученици по математика и български език. Успявахме и достойно се представяхме, независимо, че в прогимназията ходехме с по една тетрадка и един-два учебника, а сега нашите внуци едва носят пълните раници. Гледайки тази картина, ни е жал за тези крехки деца. След занятията, ненахранени и изморени, те продължават още по няколко часа на курсове по чужди езици, по математика, български или музика. Затова често се случва ние с бастуните в автобусите да отстъпваме местата на тези дечица с големите раници като на "войниците от Балканската война".
Ония, които нямат възможност да плащат за допълнителни часове, е чудно как се справят. Някой от учителите не работят с изоставащите деца, те разчитат на интернет и на допълнителни платени часове. Не е ли това изкуствено налагане на "касти" в обществото и то в началото на ХХІ век? Напредналите ученици, а това са най-вече деца на богати родители, се гаврят и малтретират слабите и изоставащите. Те не получават възпитание и обучение в училище, не получават такова и в семейството, защото нямат интернет и други средства за допълнително обучение. Накрая често преминават в следващия клас с "двойка". Тези деца попадат под въздействието на улицата с алкохол и дрога и накрая не могат да си попълнят заявление за работа, защото не могат да си напишат трите имена. Кои са неграмотните, тези преди 60 години или тези наши внуци от годините на демокрацията, които получават информация чрез медии и интернет пространството и то понякога недостоверна и изкривена?
Сегашните деца имат огромни възможности за получаване на информация за света и живота на хората, но паралелно с това те получават и негативна нагласа. Те непрекъснато са подложени на психически тормоз чрез неморални материали, фотоси, песни и клипове. В децата се изграждат непристойни морални качества на насилие и поквареност, те живеят и растат в едно общество на консуматори. Лишени са от достойнство, патриотизъм и любов към човека. Те не четат класическа литература, не слушат класическа музика, не ходят на театър, на балет и опера. Младежите изкуствено се тласкат към зрелищни агитки по мачове и стадиони, където се проявяват като вандали и рушители, без да си дават сметка, че всичко е на гърба на бедния български народ.
Това могат да го извършват само неграмотни хора, независимо, че са посещавали училище, независимо, че ползват постиженията на човечеството. На политици и управляващи не им ли прави впечатление, че идолът на децата са поп певци и порно звезди, а не национални герои, поети и писатели, учени, царе и патриарси, допринесли за съществуването на държавата ни векове наред.
Повод за тези мои съждения и мисли е един спор между колеги, които достигнаха до взаимни обиди. Единият нарече другия неграмотен. Доста време разсъждавах по въпроса и стигнах до извода, че засегнатият не е неграмотен, а обратното. Неграмотен и нахален е този, който изрече тези непристойни думи.
След демократичните промени всеки е компетентен по всичко, всеки разбира политиката, всеки знае историята, всеки разсъждава на глас, особено когато е на чаша алкохол в компания. Скандалджии и всезнайковци винаги е имало и ще има, но грамотните и възпитаните хора е редно да се въздържат от непристойни изяви на обществени места.
Простият човек се изявява като всезнайко, но той не знае колко елементарни неща не знае, затова той е неграмотният. Огледайте се и ще видите колко такива всезнайковци има днес около нас. Сигурно и затова сме на този хал...