18 Януари 2020събота08:40 ч.

Критика

"Зная свойто място във живота!.."

По страниците на "Птицата удариха в сърцето" Лъчезар Еленков неусетно слива физическата и духовна същност на Вапцаров

/ брой: 240

автор:Дума

visibility 399

Георги Н. Николов

С чувство на дълбоко удовлетворение се запознах с новата книга на Лъчезар Еленков "Птицата удариха в сърцето - свободна поема за Никола Вапцаров", С., изд. "Български писател", 2019 г. Тя е посветена на 110-та годишнина от рождението на поета и е с необичайно, много сполучливо композиционно решение: с пролог, есето "Незарастваща рана", самата поема "Птицата удариха в сърцето", три притчи - "В упор гледа волята на свободата", "Огняроинтелигентска" в Искърското дефиле" и "Реквием" и поетичния финал "Хляб наш последен". Така подредени, текстовете се сливат във философска и емоционална мозайка, богато илюстрираща авторово виждане за личността и делото на огняря от Кочериново. И едновременно - всеки следващ материал в сборника надгражда предходния в разсъжденията, градацията на чувствата и размислите за епохата, създаващи в слово и стих силна духовна импресия. Която чрез символите на реалността, историческата достоверност и личната съпричастност на Еленков към опоетизираните събития, отправя към читателя ярки въздействащи послания: за мечтите, заплатени със смъртта на младия Никола, разстрелян в Христовата си възраст; за мисията на бунтовната личност, от чиито трънлив път няма връщане назад. За вярата, надеждата и постоянството, които ще изковат мечтаната свобода и за връзката между минало и бъдеще, в чието настояще живеем днес, в ХХI век. Разбира се - и за смисъла на живота, който за едни е тихо безметежно съществуване, но за други е осмислена идея, пътят на която минава през Гарнизонното стрелбище. За да полее пролятата гореща кръв крехкото все още цвете на свободата, което след не много дълго време ще се превърне в ярка дъга за нов обществен строй, равенство и хармония между различни люде. А сам той, според мотото на Ярослав Ивашкевич към пролога, е "сълза в окото на човечеството". Тази метафора, споделя пак там Лъчезар Еленков, "за мен е най-проникновеното и най-точното, наситено с болка определение, за творческия и героичен подвиг на непрежалимия автор на все още непрочетената, както трябва, от нас стихосбирка "Моторни песни", издадена в началото на най-кървавия и свиреп период на антифашистката съпротива..."

За да се докоснеш до Вапцаров, са необходими ясен ум и чисто, голямо сърце. Да проумееш действителните параметри на стореното от него пък трябва да се потопиш в дълбините на отминалата вече епоха от средата на миналото столетие. Да осъзнаеш трудната борба за хляб, а още повече - за човешко равенство. За правото да бъдеш мислеща личност и водач на класата с ясното разбиране, че на бъдещите барикади можеш да паднеш пръв. Доказателство за това са стиховете от издадената приживе единствена сбирка, в която мощно диша осъзнатата мисия на политически самоопределилия се човек. На разбирането, че историята може да се кове и от твоите ръце, вместо от властимащите, фабрикантите, политиканите, подпалвачите на войни, богаташите.

По страниците на "Птицата удариха в сърцето" Еленков, без да повтаря казаното от други творци преди него, неусетно слива физическата и духовната същност на своя лирически герой. Връща го по стъпките на отминали вече събития, за да бъде той с право канонизиран от следващите, от нашите поколения. Без да се превръща в мраморна икона, а отново в човек от плът и кръв, крачещ редом с човеците на своето и на идващото ново време. Самата поема е жанров обединител, около който гравитират останалите, включени в книгата, текстове. Тя е родена от създателя си ту задъхано, с преднамерено накъсани части, ту със спокойна величавост, придаваща допълнителен и земен, и космичен ореол на лирическия герой. Неговият път лъкатуши между Банско и света, между прежните и съвременните български поколения. Обхваща в дълбоката си идейна, на места алегорична същност ту случилото се с Никола, ту отзвукът от изстрелите в мрачния тунел. Над всичко и всички грее жертвената кауза, която ще стане реалност няколко години по-късно. Но засега всичко е само мечти и осъзнати надежди, впили корени в сивата реалност на изтерзания делник.

Още много може да се говори за новата книга на Лъчезар Еленков и за посланията, включени по нейните страници. За дълбоките внушения в поемата и в трите притчи. За човешката съпричастност, с която е написана с много обич и дълбоко преклонение пред Вапцаров и неговото свято дело. Но той и ни предупреждава, че и в наше време все още съществуват неистините и лъжите, целящи да омаловажат Вапцаровите дело и саможертва. Че отново живеем в хаоса на смутно време и се лутаме без ясна национална кауза, а улисани в борбата за физическо оцеляване, често загърбваме примери, от които можем да научим много. Да прогледнем за истините на делника така, както бе направил Моряка от Банско, за да стъпи в пътя на борбата и правдата. Не е истина твърдението, че в ХХI в. идеите за социална правда са отживелица, а цивилизационните закони сами по себе си са носители на равенство и хармония. Днес също има гладни, България се обезлюдява, а апатията като черно крило на зловеща птица затуля очите ни за бодящи истини. Те са залегнали в сборника на Лъчезар и зоват да бъдат отново чути, осмислени и вградени в броеницата от отредените ни дни. Без никакво преувеличение ще нарека "Птицата удариха в сърцето" като една от белите лястовици на съвременното ни книгоиздаване в общия поток от сиви, незапомнящи се заглавия. В нея се говори за човешко достойнство, лична гордост, ясна кауза и непоколебима решителност тя да стане факт. Писана е с много любов към Вапцаров и не може да се чете без вълнение. Особено пък в здрача на българския делник днес...

„Воля“ шикалкавят за вота

автор:Дума

visibility 244

Меркел: Европа да стане по-самостоятелна

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 11

Мишустин e новият премиер на Русия

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 11

Кратки новини

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 11

Язовиро - поредният спасител

автор:Валентин Георгиев

visibility 278

/ брой: 11

Големите чудеса в малкия Булгаристан

visibility 341

/ брой: 11

Десетте гряха на Нено Димов

автор:Ростислава Иванова

visibility 294

/ брой: 11

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ