Знамето на легендарната чета

Както е известно, гениалният поет и революционер Христо Ботев в качеството си на войвода на чета потегля за България от Румъния с австрийския параход "Радецки" по време на Априлското въстание в помощ на въстаналите свои братя българи. На знамето на четата обаче е извезана годината 1875 г. На пръв поглед това създава впечатлението за допусната грешка при подготовката на знамето на Ботевата чета. Каква е историята на това свещено за нас, българите, знаме и защо е изписана датата 1875 г?.
През лятото на 1875 г. избухва въстанието в Херцеговина и Босна.

Източният въпрос силно се изостря

и става приоритетен кризисен проблем, от решаването на който са заинтересовани всички европейски велики сили. Бисмаркова Германия активно се включва в дипломатическите действия и прави всичко възможно като съюзник на Русия, конфликтът на Балканите да се разраства. В този важен и съдбовен момент се създават изключително благоприятни възможности за ускорена подготовка на общонародно въоръжено въстание и в българските земи.
На страниците на вестник "Знаме" от 12 август 1875 г. Христо Ботев призовава българите към незабавна "отчаяна революция". В Букурещ се провежда общо съвещание на БРЦК, на което се набелязва план и се взема спешнио решение за избухване на въстание. През септември 1875 г., освен в Старозагорско, опити за въстание имало в Шуменско и Русенско. Третото огнище на въстанието било с център в двете съседни русенски села - Червена вода и Ново село. Известният революционер Тома Кърджиев от с. Червена вода под прикритието  на учителската си дейност е водил много активна подготовка за въстание сред населението. Той основава таен революционен комитет, наречен "Каран". Между участниците в новоселския таен революционен комитет са били будните родолюбиви българи Георги Кърджиев (брат на Тома Кърджиев, изпратен със задача да агитира и повдига духа, да организира бъдещите въстаници от селото и да активизира работата по подготовкатта на бунта), Трифон Стоянов, поп Мартин, Никола Попмартинов, Руси Димитров Кафеджиев, синът му Тончо Новоселски, Стефан Рътков и др.
Подготовката на въстанието вървяла доста активно, с голямо въодушевление и подем. В своето писмо от с. Червена вода ръководителят на въстаниците Тома Кърджиев през септември 1875 г. пише до другия известен революционер, член на русенския таен революционен комитет - Никола Обретенов;
"Брате Кубрате (псевдоним),
И тази нощ останахме тука и най-малко бавене хвърля ни в опасност. Цялото село снощи бе на крак и с нетърпение очакваше братята отсреща. Същото е било и в с. Ново село.... Тъй ний на часа ще тръгнем. И пак ще гледаме да вземем доволно път напред, догде осъмнем... Надявам се хората от тук (с. Червена вода и Ново село) да надминат числото 100.
Байрякът е превъзходно изработен, само да бъде честит, и нашият лев да стигне и се забие в Балкана. Ние вчера го осветихме в черква (с. Червена вода) с приличен обред, остава да се намери достойният, който да развее и да даде гласа на сладката революция....
Сбогом! Сбогом! Сбогом!
                                                18 септември 1875
                                                Ваш Каран"

Знамето било ушито от Петрана Обретенова

- дъщеря на легендарната баба Тонка от Русе. Тя го е приготвила за Червеноводско-Новоселската чета, организирана от Русенския революционен комитет, но след неуспеха го прибрала вкъщи. На следващата 1876 г. баба Тонка го пренася в Румъния, изпраща го на сина си Никола Обретенов и то става знаме на Ботевата чета. Според описанията, първото знаме представлявало зелен атлаз, дълъг 1,80 м. и широк 0,80 м. На лицевата страна със златна сърма и коприна е извезан разярен, изправен на задните си крака, коронован лъв. Над него надпис: "Свобода или смърт", а под него годината 1875. На другата страна на знамето е имало надпис "Каранъ"- името на Червеноводско-Новоселския таен революционен комитет.
Това знаме е било използвано през следващата година от Ботевата чета. Да не забравяме, че синът на Баба Тонка - Никола Обретенов, е бил член на щаба на Ботевата чета и през цялото време на похода до неговата Голгота е бил непосредствено до войводата като помощник и съветник. Това свещено знаме успяло да достигне до Балкана, както съобщава  желанието си Тома Кърджиев в своето писмо до Н. Обретенов през 1875 г., и е получило сериозно бойно кръщение при похода към безсмъртието на Ботев и неговата чета през пролетта на следващата 1876 г. Достойният да носи знамето е Никола Симов - Курито от Търговище, убит по време на сраженията в Балкана на 18 май 1876 г. След раняването и гибелта на Курито, войводата определя за втори знаменосец на четата Димитър Стефанов - Казака от Сливен. Той целува кървавата дръжка на знамето, носено от неговия предшественик, полага клетва да го пази, развява го на Околчица и при някои следващи схватки с противника. След разгрома на четата, заедно с други въстаници Казака успява да се добере до Кремиковския манастир "Свети Георги" край София, където е убит и обезглавен от бродещите по това време из Стара планина башибозушки пълчища, предвождани от свирепия, жесток и кръвожаден Малич ага. Има съобщения, че при жестоките мъчения сатрапите на Малич Ага открили знамето, навито около кръста му. През 1912 г. на лобното му място е издигнат скромен паметник.
С революционната дейност в тези три огнища на въстанието и с подготовката на местни чети в доста селища на трите района завършва

опитът на БРЦК да вдигне въстание

в поробена България през есента на 1875 г.  Въстанието през 1875 г. в Североизточните български земи и в Старозагорско не успява поради прибързаност и затихване на дейността на вътрешната реоволюционна организация след гибелта на Апостола Левски. Независимо от неуспеха, въстаническото движение през 1876 г. изиграло съществена роля в по-нататъшното революционно движение, свързано с подготовката на политическото освобождение от османско господство чрез общобългарска национална революция. Наред с въстанието в Босна и Херцеговина то изострило вътрешните противоречия в загниващата Османската империя и подтикнало официалната турска власт да обяви през октомври-декември 1875 г. нови реформи и определени данъчни облекчения, целта на които била да се избегне надвисналата катастрофа. Въстанието през 1875 г. привлякло вниманието на великите сили и преди всичко на Русия към положението на балканските народи и главно на българския народ, свързано с т.нар. Източен въпрос. Най-същественото значение на неуспялото въстание през 1875 г. е поуката, която си извлича  БРЦК, въпреки някои разногласия. Тя е ясна и точна - курс към общонационална революция. Към края на 1875 г. в Гюргево  революционно настроената младеж, последовател на идеите на Ботев и Левски, привърженик на идеите на Мацини, единодушно приема единствено правилното решение - всеобщо въоръжено въстание през пролетта на 1876 г., и начертава в най-общи линии плана и тактиката на въстанието.
Въстанието през 1875 г. изиграло ролята на

генерална репетиция при подготовката на  паметното Априлско въстание

през 1876 г., към което се присъединява Ботевата чета, предвождана в своя боен поход и в сраженията от знамето на червеноводско-Новоселската чета, подготвено и осветено през 1875 г.
През  2006 г., във връзка с честване на 40- годишнините от пускането на вода на кораба "Радецки", копие на едноименния австрийски параход, и на първия национален детски конкурс за изработване на автентичното знаме на Червеноводско-Новоселската чета през 1875 г. и на Ботевата чета през 1876 г., Общонародната фондация "Христо Ботйов" дава следните отличия: първо място на тогавашните ученички Силвия Славчева, Нели Петрова и Венелина Стойнова от ХI "а" клас с ръководител инж. Стойка Фучеджиева при ПГТО - гр. Мездра. Второ място - на  учениците от осмите класове на училище СОУ "Св. св. Кирил и Методий" -  гр. Козлодуй, с ръководители Мая Козовска и Ваня Иванова, учителки по труд, техника и по изобразително изкуство. Двете знамена, направени от учениците, са високо оценени от специалисти като добре исторически и естетически издържани копия на автентичното свещено знаме на българската национална революция, предвождало легендарната чета на гениалния поет-революционер - войводата Христо Ботев.    
Знамето, носено от четата на Христо Ботев, и днес може да се види в музейната сбирка на с. Червена вода, Русенско. То е ушито и отново осветено по случай тържественото отбелязване на 135-годиншнината на Червеноводско-Новоселската чета и 150 години от построяването на църквата "Св. Архангел Михаил" в селото. Съгласно проучвания на с. Червена вода, било направено "копие на оригинала по спомените на Никола Обретенов". Първото копие изчезва от музейната сбирка. То е откраднато след взрив в завод "Дунарит" край Русе през 1993 г., при който стъклата на музея се начупват и експонатите стават лесна плячка за крадци. Сега тази свещена реликва е възстановена от Червеноводската Райна Княгиня - Райна Иванова, подпомогната от местното читалище, кметството, от храма "Св. Архангел Михаил". Има сведения, че "Тук са били погребани тленните останки на сина на унгарския крал - принц Йозеф Ракоци. Неслучайно гербът на фамилията Ракоци още стои на фасадата на църквата"