Знаков палеж и национално самоунижение

Днес е 26 август - ден на срама в най-новия български календар. На този ден през 1990 г. бе запалена и опожарена една от представителните сгради на столицата - Партийният дом. Представителна, защото е неделима от центъра на София: Президентството, Министерския съвет, грандхотел "Балкан-Шератон", ЦУМ. И позлатената статуя на "Св. София", протегнала ръце за взаимност и обич между хората. Към пейзажа прибавяме и стъкленосиньото чело на "Булбанк", събраните на половин квадратен километър храм "Св. Неделя", еврейската Синагога, джамията "Баня Баши" и католическата църква в чест на папа Йоан ХХIII. Оказва се, че със своя център София е единствен град, общение на четири световни религии - източно православие, католицизъм, ислям и юдаизъм. И събирателната точка на това общение е централната станция на Софийския метрополитен - бликаща от живот, движение, пътници и туристи. Световен знак! Какво повече да желаем? Макар че от Брюксел понякога ни гледат с присвити очи...
Бедата ни не е в европейското високомерие към нас. Не то ни плаши.

Сами нанасяме белези

върху собственото си самочувствие.
...Като разкопаваме архивите на земята под нас, ахваме от почуда: пластовете на двайсет и пет века цивилизация - Сердика, Средец, Триадица, София. Археолози искат да превърнат всичко това в грандиозен, сътворен от самата история музей под земята. Идеята е в ход. Превъзходна е, поддържаме я, приемаме я! Ще покажем на света и най-вече на себе си върху колко етажа човешка култура седим, творим и съществуваме...
Музеят под земята е в най-близко общение - почти един до друг - със сградата на бившия Партиен дом. А тази сграда, каквото и да говорим, както и да кривим нещата, си е знакова за днешната епоха. Някому може да се зловиди израза "днешна епоха". Уточнявам: сградата на Партийния дом беше знакова обществена величина за България през втората половина на ХХ век, когато ръководна и деятелна сила в обществото ни беше Българската комунистическа партия. Поличба ще е тя и занапред. И вече е увенчана с надпис "Народно събрание". Вярно, вместо някогашната петолъчка се вее националният флаг, но пък нови дванайсет златни петолъчки блестят от знамето на Европейския съюз. И ако знаците са два, приемствеността е една и неделима. Защото не само българската земя, но и българското небе е едно и неделимо.
Националното самоунижение обаче продължава да ни дави.
1990 година! От няколко месеца във въздуха на България витае едно благовидно понятие - "нежна революция", внесено от Запада. Разголено, то означава грозна намеса във вътрешните работи на други държави и народи. Спомнете си днешното състояние на цветущите до неотдавна държави като Ирак, Либия, Сирия, Египет...
Хаосът у нас олицетворяваше президентът Желю Желев - припомням, годината е 1990! Избран за държавен глава от парламента, Желев оповести личната си мисия: унищожаване на 50-годишната епоха, именувана в ООН и позната на света като Народна република България. По таблиците на ООН за съвкупно развитие между 200-та членове на световната организация България заемаше 32-то стъпало, броени отгоре надолу.
...София, 26 август 1990 г., неделя, късен следобед. От източната страна на площад "Независимост" се задава тълпа възбудени граждани, предвождани от д-р Константин Тренчев. Изоставил хуманната си професия, докторът се е отдал на улично буйство. Той е един от учредителите на СДС, създател на профсъюза "Подкрепа". Хората, които предвожда, са "жители" на Града на истината. Тези "жители" са завладели източната половина на площада, разпънали са палатки, побили са железни клинове между плочките, установили са тоалетни. Митингуват, протестират, прокламират "истини": "Долу комунизма!", "Долу правителството!", "Оставка!", "Оставка!".
От всички улици прииждат нови и още по-възбудени хора. На трибуната застава д-р Тренчев с мегафон в ръка. Той приветства множеството и отправя паролата: "Напред, да щурмуваме тази тъпа (Тренчево красноречие!) сграда. Напред, да смъкнем комунистическата петолъчка, този червен боклук! На щурм!"

Хаосът беше неописуем,

но всичко се предаваше по Националната телевизия. Цяла България гледаше ставащото. На трибуната до Тренчев, зовящи към безумие - подпалване на сградата, бяха Соломон Паси-Мефистофел, Любомир Собаджиев, Стефан Савов, Методи Недялков, днешният телевизионен фактор Кошлуков, който изнася - на нас, неандерталците! - лекции по европейско гражданско право, Александър Йорданов, Олег Чулев...
Телевизионерката Маргарита Михнева беше в краен душевен пристъп: "Към Партийния дом! Там е и златото на Партията, ограбено от българския народ!"
Тълпата проникна в сградата и не след дълго гъсти кълба дим показаха на митингуващите отвън, че пратениците им са започнали работа.
На другия ден знаковата сграда на центъра на София представляваше тъжна картина: обгорени и разхвърляни мебели, счупени прозорци, разкъртени стени и навсякъде следи от огнени езици. Пожарникарите се щураха насам-натам в довършителни работи. Погромът беше пълен! Срещу кого? Макар и обезобразена, сградата на Партийния дом си стоеше. Петолъчката горе на стрелата, също не бе гътната. Площадът беше празен и невероятно тих. Атакуващите - те трябваше да са победителите - бяха си заминали. Защото какъв трофей може да е една опожарена сграда? Инициаторът, вдъхновителят, подстрекателят Тренчев отсъстваше. Отсъстваха и другите около него.
Налице беше само националното самоунижение!
През 1992 г. заместник главният прокурор Анна Караиванова, като се основава на неколкомесечната работа на излъчената от VII Велико Народно събрание парламентарна комисия, представи в съда обвинителен акт по следствено дело №53/90 на Софийската градска прокуратура. В обвинителния акт - 81 тома, образец на юридически анализ и документация, са посочени поименно 45 лица. Главен обвиняем - д-р Константин Тренчев.

Но съдебен процес не последва!

Започваше ерата на Съюза на демократичните сили: Желю Желев, Иван Костов, Йордан Соколов, Иван Татарчев, Иван Григоров. Държавните институции заработиха на честотните импулси на Иван Костовата воля. Тъй, Тренчев от обвиняем се превърна следващите години в герой на нашето време. До днес.
За 50-годишнината си Докторът бе отличен и с най-високия български орден - "Стара планина", с прибавените там ленти, копчета и закачалки. В този случай националното самоунижение на България - страната на Ботев и Левски, получи и подписа на президента - Георги Първанов!