Знае ли се кой ще ти потрябва!

"Моля, помогнете на Митко. Димитър Йорданов е на 27 г. от Варна. Страда от мускулна дистрофия. Одобрен е за лечение в Израел. Семейството му няма откъде да намери необходимите 12 265 евро за първия от трите етапа на лечението му..." Този банер излиза на сайта на "Фрогнюз". От доста време насам, което значи, че за жалост сумата не е набрана. Подобни призиви за помощ се появяват непрекъснато, очевидно безрезултатно в повечето случаи. Едва ли е поради липса на съчувствие, на съпричастност, на нежелание да се помогне. Възможностите на мнозинството от хората просто са ограничени. Някакво изключение са акции като "Българската Коледа".
Неотдавна вездесъщият ни премиер се възмути, че недобросъвестният българин, вместо да завърти в бизнес начинание стоте хиляди лева, които Той му е дал за отчуждения заради магистралата имот, ги внася в банката и живее щастливо от лихвите. Намериха се злонамерени икономисти, които издадоха, че най-масовите депозити в България са на стойност средно 110 лв... И че 5,3 на сто от спестителите държат 70 на сто от депозитите в банковата система. И също, че в края на м.г. вложителите, които държат над един 1 млн. лв. на депозит, са 533 души. И че общата стойност на депозитите им възлиза на 1,316 млрд. лв. Ако някой може да си позволи да помогне на Митко и на други онеправдани от съдбата, това са из средите именно на тези 5,3% спестители, държащи 70 на сто от депозитите. Само че те предпочитат да адресират даренията си на други реципиенти.
Думата "реципиент" беше използвана, за да се обозначи МВР като получател на дарения. Спомняте ли си кога гръмна и отшумя за три дни аферата с онзи списък на автомобили, чиито собственици не бива да се закачат от КАТ. Тогава влезе в обращение въпросната благопристойна думичка. "Реципиент" в случая е евфемизъм на просташките получател на "рушвет", "подкуп", може и "бакшиш". И понеже скандалът, макар и недоказан, не можа да бъде напълно сметен под чергата, официално бе съобщено, че МВР е получило за предходната година около 6 милиона волни пожертвования от нищо неочакващи в замяна дарители. Работата се размириса чак до Брюксел, откъдето ни размахаха пръст, но колай се намери: "дарителите" даряват на общините, но целево - ясно за кого. Изяснихме кой е единият привилегирован реципиент.
Другият е малко по-неочакван. Модата с кръстенето превзе замогващия се мутренски елит: то не бяха водосвети, не бе ръсене със светена вода, целуване на кръстове и попски десници. Та и до днес - не минава без водосвет рязане на лента. И в менчето със светена вода подрънкват монети. Сериозните дарители се отчитат с автомобили. Е, не на всеки селски поп, но на варненския владика например защо да не дариш луксозен автомобил да обикаля паството... Завистници все се взират в ролекса на дядо Николай, злословят на какви автомобили се возел. И правят сметки каква ли му е заплатата, та да си ги позволява. На което той с пълно основание може да отговори с библейското "хлебом едином не жить", само че продължението няма да бъде "а и със словото божие", а например "с дарове достолепни и прескъпи, направени от богобоязливи милионери".
Варненският Митко и нему подобните доста ще трябва да почакат от есемеси да се натрупат по някоя и друга хилядарка. Онези с 1,316 млрд. лв. депозити ще си даряват на МВР, за да ги пази, и на висшия клир, вероятно с надеждата за опрощаване на греховете. Важно е да си добре и с партията, и с полицията й, и с Бога. "Оти не се знае кой кога за к'во че ни потребе", както е рекъл шопът.