Злото народно

Монах и воин. Дякон и рицар. Духовник и революционер. Светец и държавник. Хоругвоносец и стратег. Аскетичен и решителен.
Ангелогласен и хладнокръвен. Великодушен и безкомпромисен.
Безстрашлив до дързост. Постоянен до невъзможност. Стоик.
Нечут характер. Тънък и строен. Очи сиви, почти сини.
Главният Апостол на цяла България.
Българският Христос.
Роден из цял океан унижения. Из 500 години страдания, жестокости, кръв, смърт и гибел.
Спасителят, когото не спасихме, но предаваме. Всеки ден.
Спасителят, който спаси нас. И ни спасява. Въпреки нас.
Единственият, който не ни излъга за нищо.
Който възкреси времето в нас и нас - във времето. Възкреси историята, държавата, народа и човека. На историята даде нов век. На държавата - предначертание. На народа - смисъл и бъдеще. А на човека възвърна божествените права.
Той е нашето упование. И нашият укорител.
Нашият застъпник пред историята. И нашият съдник. Нашето оправдание пред нас самите. Но за нас няма оправдания. Тогава. И сега. Особено сега.
Той е нашата мярка за всички неща - за времето, държавата, народа и човека. За всеки един от нас.
А с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери.
С една само дума Левски определя бъдещата свободна България.
Храм.
"Храм на Истинната и Правата Свобода", "Храм на съгласието, братството и съвършеното равенство".
Там Републиката е Свята, Свободата е златна, правата човешки са от Бога.
Там свободата е свобода лична, свобода народна и свобода гражданска.
Там човекът живее човешки.
Там човекът е "свободен с пълна свобода" и "има благословлението от Бога да бъде господар с всичките си права".
Там никой не си играе с живота на човека и с живота на народа.
Там владее силата на правото, а не правото на силата.
Там всички са подвластни на едни и същи "чисти и святи закони".
Там всичко се състои в "нашите задружни сили".
Там решенията се взимат по вишегласие, "а не по мнението на тогова и оногова", нито заради нечий каприз, алчност или чужд интерес. 
Там жертвата за народа не е смърт, не е гибел, не е край, не е тлен. Тя е "утеха и душеспасение", "живот вечен", "неописана радост и награда", "святи Дар и от Бога венец".
Там делото народно е свещено, а служението на народ и държава - обречение. Пред Бога и пред Народа.
Там народът не дава "подпора на глупци", нито се влачи подир "хладнокръвни и мними родолюбци".
Там народните водачи са "разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни"; гледат "народната работа повече от всичко друго"; не вдигат "глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо"; не присвояват нищо за себе си; не лъжат народа и не смеят да пущат хора, да лъжат народа; не мълчат, кога виждат "злото народно" и не чакат го "да порасне, та да убие народа"; не "разделят един народ на части" с "неразбории, зависти и укори"; не се влачат по чужди интереси и чужди политики, не се водят по чужди акъли, не плачат по чужди порти, не проливат сълзи пред чужди прагове, не се молят никому, не просят чуждото благоволение, не вършат нищо по чужда воля и под чужд диктат. И днес вършат това, което са писали и говорили вчера, за да вършат утре онова, което пишат и говорят днес. Защото са отговорни "пред Бога и пред Народа"...
Там най-презрян е този, който подменя демократската република с деспотско тиранска система. И който продава народ и държава на чуждо правителство и чужди интереси заради своя си интерес.
Тази държава е излязла пред времето. И нейното име "гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа".
Това не е утопия.
Такава държава същестува.
Казва се България.
Предначертана ни е от Левски.
Само че ние живеем някъде другаде.
Ние живеем в държава-антипод.
Тук храмът на истинната и правата свобода е изнасилен и оплячкосан.
Тук вилнеят право на силата и законът на беззаконието.
Тук беснеят "изродици български" и еничари всякакви.
Тук божествените права на човека са най-зверски потъпкани.
Тук най-омразен е свободният човек.
Тук най-голямата заплаха за властта са "нашите задружни сили". 
Тук най-уважаван е този, който разделя един народ на части и не остава нищо; най-велик - който най-ловко успее да измами народа; най-почитан - който най-чевръсто успее да продаде народ и държава; най-тачен - който подмени демократската република с деспотско тиранска система, както и да се нарича тя.
А разсъдителните, постоянните, безстрашливите и великодушните са хвърлени на присмех и посмешище.
Тук няма народни водачи.
Тук безчинстват студенокръвни, безпросветни амеби, които се кичат с името на Апостола, слагат го на знамената си, и за съюзник го прогласяват, и за алиби пред историята на него се надяват, и вършат обратното на това, което е казал, завещал и предначертал. Убедени са, че Левски за тях е погинал - за техния кеф, за тяхната власт, за тяхното богатство. Обявяват Левски за грешник, а себе си - за безгрешни. Обявяват Левски за виновен, а себе си - за невинни. Силно желаят Левски да заприлича на тях, че да се сродят с него. Няма божествена сила, която да извърши подобно чудо, нито морален закон, който да допусне това. И предават Левски във всеки един момент, стига да ги възнаградят с поредния висок пост.
За тях народната работа е нищо, а високият чин - всичко. Играят с живота на човека и с живота на народа; днес вършат обратното на това, което са говорили вчера, за да вършат утре обратното на това, което говорят днес; влачат се по чужди политики, възторгват се от чуждото благоволение, не вършат нищо, ако не е в нечий чужд интерес или в техен; грабят народа - грабят хляба му, грабят живота му, грабят бъдещето му; и спират живота на всичкия народ. Защото те не знаят що е отговорност. Ни пред Бога, ни пред Народа.
И отглеждат злото народно, и чакат го да порасне, да се угои и разхубавее, та да убие народа.
Защото те са злото народно.
И подлецът хаджи Иванчо е техният пророк.
Тази държава е извън времето. И нейното име не гърми бляскаво по цяла Европа. В тази държава живеем ние.
И какво правим?
Повтаряме думите на Дякона, но не ги спазваме.
Търсим предателя, а предаваме Левски всеки ден.
Търсим гроба, но не търсим Апостола.
Кръстим се пред Левски, а се влачим подир хаджи Иванчо. Плачем за Левски, но тачим хаджи Иванчо. За месия го припознаваме, на неговата подлост се надяваме, на неговия нравствен недоимък се кланяме. На него и на неговото многобройно политическо потомство сме оставили историята, държавата, народа и човека. Себе си. И Апостола. Да го разтерзава и съди. Да го мърси и подгавря.
Оставили сме хаджи Иванчо да определя времето.
Затова живеем във времето на хаджи Иванчо, по неговите закони, неговите капризи и според неговия интерес.
И нашата държава е извън времето.
И не знаем отговора на най-страшния въпрос:
"Народе????".
Защото не разбираме въпроса.