Злокобна приказка

Деси ВЕЛЕВА

Два показателя обикновено сочат за продължаващия упадък на България - изчезването на селата и закриването на училищата.
Националният статистически институт всяка година обявява кое населено място ще бъде изтрито от картата на страната. Министерството на образованието и науката всеки 15 септември запълва документацията със закритите училища. Двете статистики са свързани. И ги преследва онази добре известна злокобна приказка: "Затвориш ли училището, закриваш и селото".
До март училищата, които затвориха врати у нас, бяха 1435. От септември те ще са с десетина повече (стр. 4). Досега са били на ръба на съществуването с 30-40 деца до изчерпването на финансовите сили на общините, които фактически ги издържат заради маломерните паралелки.
В такива ситуации най-трудно е да се търси вината и виновникът. Веднага идва спорът дали е по-добре да има малки училища със слети паралелки, учители пенсионери и ниско качество на образованието. Или е нужно закриване и препращане на децата към по-големи институции в съседни населени места.
Истината е, че отговорите не могат да се дават на високо държавно ниво. Защото чиновникът не е на мястото на засегнатите от евентуалното преструктуриране.
 
Той не живее в отдалеченото планинско село. Нито ще се качва на училищния автобус сутрин и вечер. Нито ще се чуди дали си заслужава да праща детето на десетки километри от дома.
Затова решението дали да бие първи училищен звънец на 15 септември трябва да го вземат местните хора. Онези, които са пряко засегнати от промяната. Тяхното мнение трябва да чуят общинарите и ръководствата на кметствата, когато преценяват окончателно.
Ако местната общност е достатъчно будна и отстоява с протести и подписки оцеляването на школото, значи и селото ще има бъдеще, и училището. Тогава няма да е най-важното дали учителите са в пенсионна или предпенсионна възраст, а дали имат дух, желание за преподаване. Няма да е от значение колко изкарват децата на Националните външни оценявания и закъде ще им стигнат оценките, а това дали ходят редовно и с интерес на училище.
Работата на държавата тогава ще е да осигури точно необходимото за конкретното школо, да проучи неговите нужди и да адаптира учебния процес към спецификите му. Именно селските училища трябва да са задължително иновативни, но не само формално, а реално, и то с помощта на държавата.
Малкото училище не е задължително нискокачествено. То може да роди успех, който да не е отразен задължително с шестици в бележника.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.