Зло за добро?
/ брой: 55
От едно време се знае, понякога нещата трябва напълно да се объркат, за да се... оправят. Ето например ограниченията, наложени от извънредната ситуация, като с нож отрязаха новините за тежки катастрофи. Явно и автоджигитите се изплашиха и се кротнаха. Засега!
Най-после и държавата осъзна, че кашата в здравеопазването ни е пълна и от нея страдат: първо - пациентите, второ - медиците. Трябваше ли да мине повече от година, за да се разбере, че повечето хора с ревматологични заболявания всеки ден трябва да вземат лекарство на хининова основа, което у нас го няма? Защо преди година останаха глухи за плача и молбите на около 4 хиляди души, за които това е животоподдържащо? (Макар че и днешните им действия не са точно за тези хора!) Защо трябваше френски лекари да открият, че новият коронавирус се лекува доста успешно с подобни лекарства? Защо трябваше бизнесмен да се зарази с COVID-19 и от телевизията да каже с какво се лекува, та здравните власти да забранят износа на хининови лекарства, а болниците да задействат процедура по доставка на друг подобен медикамент? Защо преди повече от 5 години ГЕРБ дадоха на Конституционния съд законодателни промени, които трябваше да ограничат паралелния износ на множество животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, а тогавашният президент да наложи вето под предлог, че се нарушават основни принципи на европейската солидарност?
Днес обаче, когато и България, и Европа са в окото на бурята, наречена пандемия от COVID-19, страната ни повече от всякога има нужда от солидарната подкрепа на ЕС. Твърде малки сме, за да се справим сами! И сега наистина не е време за необмислени действия.
Да, и българските, и чуждите фармацевтични компании обявиха готовност да помагат с най-адекватно противодействащите на вируса лекарства. И все пак: реагирайки както обикновено "на пожар", управниците ни няма ли, гасейки едно огнище, да разпалят друго, по-голямо?