Портрет
"Златото", скрито в нейното гърло
Маргрет Николова утвърждава хубавата естрадна песен като концертно изкуство, равноправно на всички други музикални жанрове
/ брой: 237
Един от безспорните изпълнителски лидери в българската забавна музика е Маргрет Николова. Родена на десетия ден на десетия месец в 1928 г. в софийския квартал Княжево и пo произход тя е "чиста" шопкиня. Но за разлика от популярните фолклорни определения, че "шопът е с дървена глава" и "представлява херметически затворена кутия, която нито приема, нито предава", цялата й рода - родителите Цанка и Борис Божкови, чичовците, лелите, вуйчовците - били хора, надарени с хубави гласове, които с песните си огласяли звездното витошко небе. Репертоарът им обхващал не само хайдушки, възрожденски, шопски и граовски, а и руски песни, при чието изпълнение се откроявал лиричният тенор на баща й и "дълбоките" баси на вуйчовците й. А слушателите изпадали в захлас, когато майка й Цанка запявала народните песни, понеже имала чудесен глас и артистични умения. При такъв произход и при такава среда можело ли е малката Грета да не се пристрасти към Музиката?
С Кирил Семов
Не, не е можело. Едва 6-годишна, тя започнала да овладява свиренето на пиано. Но природното гласово дарование, което момичето носело, я отвело при забележителния български оперен певец и педагог Събчо Събев, който станал нейния първи вокален наставник. После, от 1945 г. овладяването на трудната вокална школовка продължило в Музикалната академия под ръководството на Елена-Льоли Даскалова, Надя Аладжем, Катя Спиридонова и Елисавета Йовович. Благодарение на положения упорит труд тя успяла да овладее белкантовата вокална техника и да култивира своя глас за пълна готовност при пълноценното изпълнение на всякакви мецосопранови оперни партии и камерна вокална музика.
С Георги Кордов
Това позволило на Маргрет още в студентските си години (от 1948-а) да започне професионална певческа дейност - в хора на Ансамбъла на МВР. Но "златото", скрито в нейното гърло, станало причина все по-често да получава и солистични задачи, които тя изпълнявала перфектно. Тогава младата певица констатирала, че у нея съжителстват две увлечения - към класиката и към романса и шансона. А факторите, които определили предпочитанието й към лиричната песен, баладата, шансона, бил концертът в София на френския филмов актьор Ив Монтан (1957 г.), който я убедил, че и в този жанр може да се прави високо изкуство. Към това трябва да се добави и експертната оценка на именития оперен певец и педагог проф. Илия Йосифов за нейните песенни изпълнения. Оттук нататък животът на Маргрет Николова тръгнал по една пътека, която я отвела до нейния артистичен връх!
Като разказвам това, неволно направих аналогия с артистичната съдба и на трънчанката Гюргя Пинджурова - също получила вокалната си школовка в Музикалната академия, при прочутата оперна певица Христина Морфова, но преклонението й пред българския музикален фолклор я направи една от най-изявените български народни певици! Убеден съм, че това е закономерен резултат, когато обучението на музикално надарения индивид започва с овладяване на класиката, независимо от следващата му професионална реализация.
След 12-те години, прекарани в Ансамбъла на МВР, през 1960 г. Маргрет Николова постъпва в смесения хор на Радио София, а на следващата година става солистка на Ансамбъла на Българската народна армия. На новото място работила само две години, през които изпълнила много популярни оперни арии и български художествени песни. От това време датират и нейните творчески контакти с композиторите Светослав Обретенов, Димитър Петков, Тодор Попов, Емил Георгиев и др.
През 1963 г. Маргрет Николова преминава на работа в новосъздадената формация за естрадно изкуство към Театъра на армията, включваща певци, артисти, инструменталисти, балетисти, композитори, режисьори, балетмайстори и ансамбли, известна като "Естрада на армията". Характерно за нейната художествена продукция беше, че концертите й бяха по-скоро спектакли, при осъществяването на които вземаха участие и такива ярки личности като Леон Даниел, Емил Георгиев, Кирил Дончев и др.
Участието на Маргрет в художествените изяви на военната естрада е важен факт в нейната артистична биография. Следващите 12 години са периодът, в който тя категорично утвърждава своя изпълнителски стил като вещ интерпретатор на лирични песни, шансони, балади, романси. Както отбелязва проф. Константин Карапетров, "в основата на изкуството на Маргрет Николова лежи нейният кадифенотопъл и отлично школуван мецосопранов глас. Трябва да призная, че при естрадния жанр той не е загубил нищо от своята внушителност, от естественото си и красиво вибрато, от балансираното звучене на гръдния и гласовия регистър". Продължавайки хода на тези разсъждения, бих добавил, че ако в естрадния жанр имаше почетно звание от ранга камерзингер, Маргрет Николова би го носила с най-голямо основание!
И още нещо - това е периодът, в който тя установява близък творчески контакт с най-изявените автори, работещи в естрадния жанр - композиторите Йосиф Цанков, Бенцион Елиезер, Емил Георгиев, Петър Ступел, Жул Леви, Александър Йосифов, Атанас Бояджиев, Димитър Вълчев, поетите Найден Вълчев, Богомил Гудев, Евтим Евтимов и др., което й позволявало да прави прецизен подбор на изпълняваните от нея песни. Неслучайно тя определя репертоара, който интерпретира, като "моя добър приятел". Статистиката говори, че в периода на активната си концертна дейност Маргрет Николова е изпяла над 600 песни от български и чуждестранни автори. Това й даваше възможност да утвърждава хубавата естрадна песен като концертно изкуство, равноправно на всички други музикални жанрове. Тя правеше това самостоятелно, но и съвместно с "бойното другарче" Георги Кордов, Кирил Семов, Петър Петров, Николай Любенов, квартетите "Армейска песен" и "Приятели на песента", с които имаше сходни естетически разбирания за естрадното изкуство. Неволно правя аналогия с репертоара на днешните поп изпълнители, който не може да се нарече концертен, защото има предимно танцов характер.
А сега малко статистика:
Маргрет Николова е осъществила над 9000 концерта у нас и в чужбина; посетила е 13 държави в 4 континента; изминала е над 600 000 километра, от които 25 000 до различни гранични застави; записала е студийно 301 песни, от които 180 от български композитори; има издадени три дългосвирещи и над 50 малки грамофонни плочи и три компактдиска; участвала е в 62 телевизионни програми, многобройни журита и т.н.
Кои са характерните белези в изкуството на Маргрет Николова?
Преди всичко нейното естествено сценично поведение, съчетано с подбор на добър репертоар, изпълнен с вкус и висока гласова култура ("един от най-добрите гласове, които съм чул през живота си", според директора на парижки театър "Олимпия" Бруно Кокатрикс, перфектна интонация и дикция, извайваща словото"). Събрани в един артефакт, те обуславят силата на интерпретацията й, за която основният художествен аргумент е вокалният.
Независимо че изкуството на Маргрет Николова спада към забавната музика, тя никога не си позволи да го превърне в "шоу". Защото водещо в нейната артистична естетика винаги е било посланието на френския композитор Кристоф Вилибалд Глук: "Простота, правдивост и естественост са трите велики принципа на прекрасното във всичките форми и изяви на изкуството." Не само по интуиция, а и по убеждение тя е стигнала и до извода на немския диригент и философ Паул Феликс Вайнгартнер, който утвърждава, че "недостатъчно развитата публика обикновено приема странностите за истинска трактовка и престава да бъде удовлетворена без техните пикантни украшения"...
Щастлив човек ли е Маргрет Николова?
Според мен да. Въпреки че рано изпрати в небитието и дъщеря, и съпруг. Но нейното изкуство продължава да има още много почитатели, което е много повече от получените държавни и международни отличия. Защото недвусмислено е показало, че е нужно на хората. А това е най-важното, за да е Човек и Артист!