Злато? Сребро? Бронз?...

Николай Долгополов

Сега много се пише и говори, че руският спорт преживява не най-добрия си период. Като доказателство се припомня факта, че второ място в неофициалната класация по отбори или даже поделяне на първото място в летните спортове с главния противник – американците, се смяташе в предишната епоха за позорен провал. Сега за първи път в най-новата история заехме единадесето място в зимните игри във Ванкувър през 2010 г., като пред нас се нареди даже Южна – представяте ли си, колко е обидно, че именно Южна! – Корея.
Сега се полагат титанични усилия да се оправи положението, да излезем нагоре, да се изравним. В олимпийската игра влезе и правителството, и авторитетът на „основните запалянковци” позволи, макар и с напъни, излизането от демографската яма. Сега на върха са олимпийците от началото на 1990-те, а тогава по ясни причини се раждаха по-малко деца, така че няма толкова голям избор от спортисти.

© Виталий Белоусов/Риа «НОВОСТИ»
Един от най-силните хора на планетата Андрей Демянов

За подготовката се дават средства въпреки кризата и рецесията. Създаде се Руска асоциация на летните олимпийски спорти, която е оглавявана от нескъпящия се на средства милиардер Лисин. Споменът, когато един от водещите членове на правителството през 1990-те предложи да се пропуснат Олимпийските игри, защото нямаше достатъчно средства, е като един страшен кошмар. Ние отдавна загърбихме тези тъжни, едва ли не трагични времена. Даже и да загубихме, надявам се временно, на първо място нашата система за подготовка на шампиони и, на второ - темпото. Главните ни съперници са китайците заради неимоверния им човешки потенциал. А в основен конкурент за третото място в летните игри бавно, но стратегически вярно се превръщат домакините на Игрите през 2012 г. – британците. Все пак и при нас се вижда прогрес. С най-добри показатели за цялата съветско-руска история се върнаха лекоатлетите ни от световното първентство в Дегу през 2011 г., като завоюваха 9 златни медала. Както винаги блестящи са девойките в художествената гимнастика. И ето вече сме трети в неофициалната класация по спечелени медали след китайците и американците, като изпреварихме много Германия, която е четвърта, и седмата по рейтинг Великобритания. Ние вървим наравно с американците, като им отстъпваме само по брой на златните медали.

Антон Денисов/Риа «НОВОСТИ»
Тенисистката Маша Шарапова е готова да се бори за “златото”

Има видове спорт, където руснаците гарантирано печелят златни медали. Нито веднъж за цялата история на летните Игри нашите красавици от синхронното плуване не са отстъпвали първото място. Заедно с тях са представителките от художествената гимнастика. Имаме добри шансове в бокса, свободната и класическата борба. Вече остана в историята кризата при спортната гимнастика, фехтовката, стрелбата, тежката атлетика, скоковете във вода и на батут. Ако лекоатлетите дадат всичко от себе си, като добавят към немислимите девет още три медала (Елена Исинбаева на овчарски скок, Иван Ухов на скокове на височина и женския отбор по щафета 4х400 м), то благодарение на победите в този типично „техен” вид спорт можем да се издигнем още по-нагоре. Може би изведнъж ще изостанат гениите в джудото начело с италианеца Ецио Гамба или ще направим пробив при велосипедистите. Това са вече оптимистични прогнози.
Въпреки всичко, лондонската мъгла, която изглеждаше толкова гъста, се поразсея. Има, какво да хванем в река Темза и околностите и.
Къде положението изглежда непоправимо? В плуването – във втората по количество раздавани медали след леката атлетика олимпийска програма. Надали за месеците до Игрите можем да променим нещо рязко. Никакъв оптимизъм не вдъхват академичното гребане и колоезденето. При много отборни видове спорт, даже и във футбола и мъжкото водно поло, ние даже не се класирахме за Лондон. Ясно е, че при мъжкия тенис не можем да очакваме нищо хубаво, но не е ясно, как ще се представят на кортовете в Уимбълдън нашите непредсказуеми дами, които заеха в Пекин цялата почетна стълбица.
Нямаме чак толкова много „сигурни” златни шансове. Но все пак ги имаме. Този път потенциалните олимпийски шампиони са напълно осигурени с всичко, каквото душата им иска. Лекоатлетите се подготвят в тренировъчни лагери в района на Сочи и Португалия, а ако световната шампионка в бягане на 800 метра Мария Савинова пожелае да отиде на планина, няма да е никакъв проблем. Борците прекараха доста време в базата в Сочи, назована в чест на трикратния олимпийски победител Александр Карелин. Условията на живот са като в пет, добре де, в четиризвезден хотел, а храната е още по-добра. Гимнастиците предпочитат базата край езерото Круглое, близо до Москва. Ако някои плувци не искат да тренират там, то могат да си стоят вкъщи, в чужбина, където искат с личните си руски или чуждестранни треньори и да се подготвят и подготвят...
За първи път от дълги години насам федерациите по летни олимпийски спортове на практика са избавени от някакво задължително съобщаване на плановете за медали. Големият руски спорт навлезе в нова ера. Сега е времето за огромни частни вложения в „своя” любим вид спорт. Това е чудесно, че даден богат човек обича определен олимпийски спорт, уважава руските спортисти, обещава и изплаща огромни премии. Така в женската борба за първи път в историята за победа на рускиня са обещани половин милион долара. Мотивация? Възможно е. Макар че преди печелеха просто така, за без пари.
Когато барон Пиер дьо Кубертен възроди Олимпиадата, никой отначало и не си мислеше за съревнование по отбори, даже и неофициално. Сега това съревнование тресе много държави. Медалът, спечелен на Олимпийските игри, се е превърнал в показател за конкурентоспособност и напредък на страната. Ако медалите са много, то държавата, която ги е завоювала, се смята за истинска държава и то не просто за спортна.
Министърът на спорта, туризма и младежта на Руската федерация Виталий Мутко е уверен, че ако олимпийският ни отбор заеме в Лондон трето място в неофициалното класиране, то и това ще е успех. Трудно е да се съперничи с китайците. Много е сложно с американците. И няма да е лесно да се сражаваш с гордите британци на родната им земя.
Когато присъствах на Олимпийското събрание заедно с ръководителите на всички руски спортни федерации, бях поразен от единодушието им. Всички единогласно подкрепиха идеята, че руското място в класацията по отбори в Лондон трябва да е минимум трето. А по-добре и по-нагоре.
Какво е това? Спортен оптимизъм, без който в тази област на човешката дейност нищо не може да се постигне? Трезва оценка или надценяване на собствените си сили? Ще видим в Лондон.